Седейки на определения за свидетелите стол, Пиаже обобщи станалото вместо Дасен:
— На първо място — рече Пиаже със строго негодувание, изписано върху кръглото му лице, — той не е трябвало да извежда доктор Дасен навън. Бях му изяснил здравословното състояние на доктор Дасен съвсем ясно.
Специалният агент Гарити получи правото да зададе въпрос:
— Вие видяхте ли злополуката, доктор Пиаже?
— Да. Господин Бурдо видял доктор Селадор да изкарва пациента ми на терасата и ме извика, знаейки, че аз гледам на това като на физическо натоварване. Пристигнах в момента, когато доктор Селадор се препъна и падна.
— Вие го видяхте да се препъва? — попита Суортаут Нис.
— Определено. Стори ми се, че той протяга ръка към облегалката на инвалидния стол на доктор Дасен. За късмет не успя да се вкопчи в стола. Можеше да го повлече и него надолу.
Селадор се е препънал, помисли си Дасен. Обхвана го чувство на облекчение. Селадор се е препънал! Аз си знаех, че не съм достатъчно силен. Но какво блъснах? Може би някоя разхлабена дъска на терасата? За миг Дасен си спомни как бе държал колелата на стола — стискаше ги здраво и сигурно и после ръцете му блъснаха нещо меко. Една дъска също можеше да му се стори мека, каза си той.
Сега на мястото на Пиаже седеше Бурдо и потвърждаваше показанията му.
Значи трябва да е истина.
Дасен почувства прилив на сили. Започна да вижда живота си в Сантарога като поредица от скокове през стръмни речни прагове. Всеки един от тях бе намалявал силите му, докато при последния скок след някакво мистично стопяване той се беше докоснал до извора на безгранична сила. Именно тази сила Дасен чувстваше сега.
Животът му преди да дойде в Сантарога придоби очертанията на някакъв изящен мит, попаднал за кратко в съзнанието му. Този живот беше като дърво върху китайски пейзаж, видяно през смътни пастелни мъгли. Почувства, че е попаднал в нещо като последствие, което по силата на съществуването си беше променило миналото. Но самото настояще го бе обковало като в ствола на яка секвоя със здрави корени и силни корени на трезвост и разсъдък.
Гарити задаваше сънливите си, неумели и безполезни въпроси.
— Вие веднага ли изтичахте до доктор Дасен?
— Да, сър. Той беше много болен и слаб. Страхувах се, че може да се опита да стане от стола и да падне сам.
— А доктор Пиаже?
Само сантарогийците в това помещение съзнават нещата в пълнота, помисли си Дасен. Дойде му на ум, че колкото повече разширяваш обсега на съзнанието си, толкова по-голямо става и съдържанието на подсъзнателното — естествен процес на уравновесяване. Това навярно беше източникът на съвместната сила на Сантарога, разбира се — обща основа, към която всяка отделна част трябваше да се приспособи.
— Доктор Дасен — рече съдебният следовател.
Те накараха Дасен да се закълне. Очите в стаята се обърнаха към него. Тревожеха го единствено очите на Гарити — забулени, далечни, прикрити, очи на външен човек.
— Видяхте ли доктор Селадор да пада?
— Аз… господин Бурдо ме извика. Когато се обърнах, видях краката на Селадор да изчезват през парапета.
— Краката му?
— Това е всичко, което видях.
Дасен затвори очи, припомняйки си този миг на смразяващ ужас. Стори му се, че гледа през тунел, в чийто далечен край се виждаха само тези два крака. Злополука — ужасна злополука. Отвори очи и картината изчезна, преди паметта да възпроизведе онзи отдалечаващ се вопъл и заключителното безвъзвратно тупване.
— Отдавна ли познавахте доктор Селадор?
— Той беше… да. — Накъде биеше Гарити изпод тези забулени очи?
Гарити извади лист хартия от чантата на масата, погледна го и каза:
— Разполагам със страница от дневника на доктор Селадор. Тя ми беше предоставена от съпругата му. Един от пасажите ме заинтригува. Ще ви го прочета…
— Свързано ли е това със случая? — попита съдебният следовател Кос.
— Може би не, сър — рече Гарити. — А може би да. Бих искал да науча мнението на доктор Дасен. В края на краищата ние се опитваме да достигнем до истината за тази ужасна трагедия.
— Може ли да видя този пасаж? — любезно попита заместник прокурорът Суортаут Нис.
— Разбира се.
Нис взе страницата и я прочете.
Какво пише там, питаше се Дасен. Какво беше написал Селадор, че жена му да го изпрати на държавния агент? Затова ли Гарити беше тук?
Нис върна листа хартия на Гарити.
— Като се има предвид, че доктор Селадор е бил психиатър, този пасаж може да има много тълкувания. Не виждам никаква причина защо доктор Дасен да не получи възможността да хвърли светлина върху него… ако е в състояние.