Седнаха от двете страни на широко разчистено бюро. Креслата бяха ватирани, удобни и с полегати облегалки за ръцете. Зад Нис имаше въздушна фотография на кооперацията, сложена в масивна рамка и нещо, което приличаше на поземлен план. Дасен разпозна очертанията на двора и лицевата страна на главната постройка. В дъното се оформяха едри тъмни линии, които блуждаеха към хълма подобно на притоците на река. Те бяха означени с начална буква Д и номера — Д-5… Д-14…
Нис проследи погледа на Дасен и рече:
— Това са пещери, които използваме като складове — постоянна температура и влажност. — Той се покашля дискретно зад ръката си и каза: — Уцелихте много неудобен момент, господин Дасен. Не ми е възможно да освободя когото и да било, че да ви разведе из завода. Ще може ли Джени да ви доведе някой друг ден?
— Когато ви е удобно — отвърна Дасен. Той се вгледа в Нис. Някакво странно чувство го караше да бъде бдителен и предпазлив.
— Моля ви, когато идвате, да не носите парфюм, лосион или нещо от този род. Ще забележите, че нашите работнички не носят грим и освен това не допускаме жени посетителки в района на пещерите и складовете. Твърде лесно е културата да бъде замърсена, което придава на цялата партида особен привкус.
Изведнъж Дасен усети острата миризма на лосиона за след бръснене, който беше използвал сутринта.
— Ще бъда клинично чист — отвърна той. После погледна надясно през прозореца и вниманието му беше внезапно привлечено от нещо, което се движеше по пътя, минаващ между кооперацията и хотела.
Някакво странно и наклонено превозно средство, чиито колела го издигаха високо над земята. Дасен преброи осем двойки гуми. Стори му се, че диаметърът им е поне четири метра и половина, огромни надути понички, които бръмчаха по паважа. Колелата бяха прикачени към масивни оси, наподобяващи крайниците на насекомо.
В предната част, високо горе в открита кабина, седеше Ол Мардън с четири ловджийски кучета, вързани на ремък. На Дасен му се стори, че колата се управлява с помощта на две вертикални дръжки.
— Какво по дяволите е това? — попита Дасен. Той скочи от стола и отиде до прозореца за да разгледа по-добре машината, която летеше надолу по пътя. — Този дето кара не е ли капитан Мардън?
— Това е бугито на пазача, който отговаря за дивеча — отвърна Нис. — Понякога неговите задължения се поемат от Ол, в случай че титулярът е болен или е зает с нещо друго. Сигурно е обикалял в района на южните хълмове. Чух, че тази сутрин там се мотаели разни ловци, които не били местни хора.
— Вие не позволявате на външни хора да ловуват в долината, така ли? — запита Дасен.
— Никой не ловува в долината — поправи го Нис. — Има прекалено голяма възможност някой заблуден куршум да простреля някого. Тукашните хора познават закона, но от време на време се появяват разни типове от юг, които се залутват насам. Но бугито може да ги спипа почти навсякъде и после веднага ги разкарваме.
Дасен си представи огромното чудовище на колела, носещо се наклонено над шубраците и после как то връхлита върху нещастния ловец, попаднал случайно в долината. Установи, че симпатиите му са на страната на ловеца.
— Никога преди не съм виждал подобно превозно средство — рече Дасен. — Нещо ново ли е?
— Сам, Сам Шелър направи бугито преди десетина-дванайсет години — отвърна Нис. — По онова време бяха започнали да прииждат бракониери от района на Портървил. Но вече не ни безпокоят.
— Струва ми се, че е обяснимо — рече Дасен.
— Надявам се, че ще ме извините — каза Нис. — Имам страшно много работа, а днес не ни достигат хора. Накарайте Джени да ви доведе отново тук през някой от другите дни на седмицата… след… е добре, през някой от другите дни на седмицата.
След какво, зачуди се Дасен. Нещо странно го караше да стои нащрек. Струваше му се, че никога преди съзнанието му не е било толкова ясно. Питаше се дали това не би могло да бъде някакъв особен ефект след газовото отравяне.
— Не ме изпращайте — каза той, изправяйки се.
— Човекът от охраната ще ви очаква — отвърна Нис. Той не се изправи, а погледът му остана впит в Дасен с някаква странна напрегнатост до момента, в който вратата между тях се затвори.
Жените от офиса вдигнаха очи към Дасен и след като той излезе през вратата в края на тезгяха, те продължиха работата си.
Навън Дасен видя група мъже, които товареха ръчните колички на рампата. Той усети очите им да се забиват в него, докато вървеше по издигащата се над тях платформа. Внезапно от лявата му страна се отвори плъзгаща се врата. Дасен зърна една дълга маса с конвейерна лента долу по средата и редица от мъже и жени, които сортираха пакети над нея.