В тези хора имаше нещо особено, което привлече вниманието му. Очите им бяха странно помътнели, а движенията забавени. Дасен видя краката им под масата. Стори му се, че са по чорапи.
Вратата се затвори.
Обезпокоен от онова, което беше видял, Дасен продължи нататък към слънчевата светлина. Тези работници сякаш бяха… със забавено умствено развитие. Прекоси двора замислен. Проблеми в отделение номер девет? Джени беше квалифициран психолог. Дори и повече от квалифициран. Какво правеше тя тук? Какво наистина правеше?
Пазачът на входа му кимна и рече:
— Пак елате, доктор Дасен. — Човекът се прибра в малката се къщичка, вдигна телефона и каза няколко думи в слушалката.
„Човекът от охраната ще ви очаква“, помисли си Дасен.
Той прекоси улицата, деляща го от хотела, изкачи на бегом няколкото стъпала и влезе във фоайето. Зад бюрото седеше жена с побелели коси, която работеше със сметачна машина. Тя вдигна очи към Дасен.
— Възможно ли е да се обадя в Бъркли? — попита той.
— Всички линии са изключени — отвърна жената. — Имат проблеми с пожара, който избухна в онези райони, дето са покрити със храсти.
— Благодаря ви.
Дасен излезе навън, поспря на дългата веранда и се загледа в небето. Пожар? Нямаше нито миризма, нито пушек.
Всичко в Сантарога можеше да изглежда толкова естествено и обикновено, помисли си той, ако не беше спотаеното усещане за нещо тайнствено и необикновено, което го караше да чувства мравчици по врата си.
Дасен пое дълбоко дъх, тръгна надолу към пикапа и потегли.
Този път зави към центъра на града. Алеята на великаните са разширяваше в четири платна, а от двете й страни в привиден безпорядък се редуваха жилищни и търговски постройки. Отляво се появи парк с павирани пътеки, естрада за оркестър и цветни лехи. Отвъд него се виждаше каменна църква, която извисяваше внушителната си кула към небето. На поляната пред нея имаше табела с надпис: „Църква на всички вери… Проповед: «Силата на божествения отговор като функция на тревогата»“.
Силата на божествения отговор, зачуди се Дасен. Това беше най-чудатата обява за проповед, която бе виждал. Реши в неделя да направи опит да я чуе.
Вниманието му беше привлечено от хората по улиците. Техните пъргави движения и оживения начин, по който се движеха, контрастираха с онази притъпеност на работещите на поточната линия в кооперацията. Какви бяха тези създания с лишени от блясък очи? И тези забързани пешеходци по улиците — кои бяха те?
Дасен осъзна, че те излъчваха виталност и щастлива свобода. Замисли се дали настроението не може да се предава като зараза. Никога преди не се беше чувствал толкова жизнен.
Веднага щом подмина парка, Дасен видя отдясно табела, върху която беше нарисувана весело подскачаща овца и надписа „Блу ю“ с извити букви. Безличната фасада, изградена от дялан син камък, беше без прозорци. Отпред имаше само широка двойна врата с по едно кръгло прозорче върху двете й крила.
Значи тук го беше поканил на обяд Мардън. Защо? Това, че именно капитанът от пътната полиция беше взел чантата му, изглеждаше очевидно. Щеше ли той да подхване същата онази песен „разкарай се и не се мяркай пред очите ми“, до която беше прибягнал спрямо нещастния търговец в ресторанта на хотела. Или може би щеше да измисли нещо по изтънчено за „приятеля на Джени от института“?
В далечния край на града пътят отново се разширяваше в посока към една дванайсетстенна сервизна станция. Дасен намали скоростта, за да се полюбува на интересната конструкция. Това беше най-голямата бензиностанция, която бе виждал. Всяка стена беше съоръжена с навес, а под всеки от навесите имаше по три редици колонки, които можеха да обслужват по четири превозни средства. Непосредствено зад гигантското колело на бензиностанцията имаше постройка с няколко редици канали за смяна на масло. Още по-нататък се виждаше паркинг с размерите на футболно игрище и голяма сграда в далечния край, на която имаше надпис „Гараж“.
Дасен вкара колата в бензиностанцията, спря пред външната редица колонки и излезе да огледа нещата. Преброи дванайсет канала за смяна на масло и шест автомобила, които се обслужваха. Навсякъде около него идваха и заминаваха коли. Мястото беше като кошер. Зачуди се защо никъде в предоставената му информация не се споменаваше за този комплекс. Бензиностанцията гъмжеше от млади момчета, облечени в спретнати сивосини униформи.