Едно от тях дойде, подтичвайки, към Дасен и рече:
— Какво да бъде числото, сър?
— Число?
— Колко октана бензин искате?
— А вие какъв имате?
— Осемдесет, деветдесет и сто-плюс.
— Сложете деветдесет и проверете маслото.
Дасен остави младежа да си свърши работата и тръгна към улицата за да разгледа бензиностанцията от по-добра перспектива. Пресметна, че площта, която тя покриваше, беше поне шестнайсет декара. Когато момчето се появи изпод навеса с поръчка за проверяване на маслото в ръка, Дасен тръгна обратно към камиона.
— Маслото ви е спаднало с около литър и половина — забеляза младежа.
— Добавете масло с трийсет октана — рече Дасен.
— Извинете — каза момчето, — но като идвахте, чух колата ви да подрънква. Тук разполагаме с четирийсет октаново авиационно масло. Бих ви го препоръчал. Няма да харчите толкова много.
— А каква е цената?
— Същата — трийсет и пет цента за кварт.
— Добре. — Дасен кимна с глава. Авиационно масло на такава цена? Откъде ли го купува господин Сам?
— Харесва ли ви Сантарога? — запита момчето с бодър глас, който подканваше към похвала.
— Хубаво е тук — отвърна Дасен. — Красив малък град. Как да ви кажа, това е най-голямата бензиностанция, която съм виждал някога. Чудно е, че до този момент нито един вестник или списание не са писали за нея.
— Старият Сам не плаща данък обществено мнение — рече младежът.
— А защо по дяволите е толкова голяма? — попита Дасен.
— Налага се да е такава. Това е единствената бензиностанция в цялата долина. — Момчето работеше около двигателя. Първо провери водата в радиатора, а после и акумулатора. След това се обърна ухилено към Дасен. — Май всички външни се шашват като я видят. А на нас ни е удобна. Някои от фермерите си имат техни собствени помпи, а има и една бензиностанция на летището, но всички те си доставят петрол чрез Сам.
— А откъде идват доставките на стария Сам?
Работникът се втренчи в Дасен с изучаващ поглед.
— Надявам се, че не сте подхванали игричка с някоя от големите петролни компании, сър — рече той. — Ако смятате да продавате на Сам, по-добре се откажете.
— Просто любопитствам — отвърна Дасен. Странен избор на думи. Игричка? Очаквайки отговора на по-големия въпрос, той реши да пренебрегне това за момента.
— Сам поръчва петрол веднъж в годината на свободна цена — каза младежът. Той напълни резервоара догоре и върна маркуча на мястото му. — Тази година доставките са от една малка компания в Оклахома. Докарват ги с камиони под конвой.
— Така ли?
— Ако не беше така, нямаше да го казвам.
— Не поставях под съмнение думите ви — рече Дасен. — Просто бях изненадан.
— Не виждам нищо чудно. Човек трябва да купува оттам, откъдето е най-изгодно. Това ще струва три долара и три цента.
Дасен отброи парите и рече:
— Има ли някъде наблизо уличен телефон?
— Ако ще водите вътрешен разговор, вътре има телефон, който можете да използвате, д-р Дасен — каза младежът. — Уличните телефони са откъм страната на складовото помещение, но ако ще водите външен разговор, няма смисъл да си губите времето. Линиите са прекъснати. Беше избухнал пожар отвъд хребета.
Дасен застана нащрек и се втренчи в момчето.
— Откъде знаете името ми?
— По дяволите, господине, та целият град знае за вас. Вие сте приятеля на Джени от града. Заради вас тя бие дузпата на всички местни момчета.
Усмивката, която придружаваше тези думи, трябваше да бъде напълно обезоръжаваща, но тя само го накара да стане още по-бдителен.
— Тук ще ви хареса — рече момчето. — Със всички става така. — Усмивката леко помръкна. — Ще ме извините ли, сър? Имам и други коли, които трябва да обслужвам.
Дасен се улови, че гледа втренчено в отдалечаващият се гръб. Той ме подозираше, че може би представям някоя петролна компания, помисли си Дасен, но той знае името ми… а знае и за Джени. Това беше странно несъответствие и Дасен усети, че навярно нещо се криеше зад него. А може би истината беше съвсем проста.
В празното място от другата страна на колонките спря дълъг зелен крайслер империъл. Дебелият шофьор, който пушеше от цигаре, се показа през прозореца и извика:
— Ей! Това ли е пътят, който води към магистрала 395?
— Направо — отвърна Дасен.
— Има ли някакви бензиностанции по пътя?
— Не и тук в долината — рече Дасен. — Може би някъде извън нея. — После сви рамене. — Никога не съм пътувал натам.
— Проклети туземци — изръмжа шофьорът. Крайслерът се понесе мощно, след това зави към булеварда и се загуби от поглед.