— Гледай ти — промърмори Дасен. — Кого нарича този туземец?
Той се качи на пикапа и потегли обратно, откъдето беше дошъл. На разклона се отклони към планината в посока към Портървил. Пътят се виеше нагоре и нагоре през пояс от секвои, а после дойдоха и дъбовете. Най-накрая стигна до завоя, откъдето за първи път беше зърнал долината. Отби колата и спря.
Детайлите бяха замъглени от лека, подобна на дим мараня, но кооперацията се виждаше ясно, а от лявата й страна човек можеше да различи пещта на дъскорезницата. Самият град беше като цветно петно, потънало под дърветата… керемидени покриви… а точно срещу него реката се виеше като змия между хълмовете. Дасен погледна часовника си — десет без пет. Колебаеше се дали да отиде до Портървил и да се обади на Селадор оттам. Но така щеше да закъснее за срещата си с Мардън. Реши, ако тази история с „прекъснатите от пожар телефонни линии“ продължи, да изпрати на Селадор писмо.
Без чантата и бележките си Дасен се чувстваше в неизгодно положение. Той претърси жабката, намери един малък пътен тефтер и парче молив и започна да описва наблюденията си, които по-късно щяха да влязат в неговия официален доклад.
„Самият град е малък“, записа той, „но изглежда, че обслужваният от него търговски район е голям. Обърни внимание на дванайсетте двойни помпи в бензиностанцията. Дали отговорът е в многото преминаващи през града коли?
Местните хора са бдителни по един особен начин. Рязкост в отношенията един спрямо друг и спрямо външни лица. Провери как стои въпроса с местната употреба на продуктите джаспърс. Защо сиренето не се изнася извън долината? Каква е причината за категоричното предпочитание на местния продукт? Вкусът е различен от онова, което съм купувал извън долината. Какъв е този привкус, който остава? Субективно ли е това усещане? Каква е връзката с бирата?
Проучѝ какво означава думата «джаспърс». Прилагателно?“
Нещо голямо се движеше между дърветата по хълма зад кооперацията. Това привлече вниманието на Дасен и той се вгледа за миг. Дърветата бяха твърде много, за да се види нещо ясно.
Върна се при колата и намери бинокъла си. Фокусира го в посока към движещото се сред дърветата тяло. Изведнъж от гората изскочи огромното буги. На волана седеше Мардън. Странното превозно средство се провираше между дърветата и храстите. На Дасен му се стори, че пред него нещо се движеше… или може би някой. Той погледна за да види дали напред имаше някакво сечище, откри едно и зачака. Появиха се трима души в ловджийски костюми с ръце на тила. Двете кучета бдително го охраняваха. Ловджиите изглеждаха ядосани и изплашени.
Групата зави към гората от секвои и се изгуби от поглед, а Дасен се качи обратно в колата и записа онова, което беше видял.
Всичко си беше както му е реда, помисли си той. Тези неща имаха естествено и логично обяснение. Пазителят на закона беше прибрал трима бракониери. И точно такава му беше работата. Но в този инцидент имаше нещо, което на Дасен започваше да му се струва като характерна за Сантарога анормалност. Имаше нещо по-различно от начина, по който това се правеше навсякъде другаде по света.
Потегли обратно към долината, решен да попита Мардън за арестуваните бракониери.
ТРИ
Интериорът на „Блу ю“ наподобяваше мрачна пещера, стените на която бяха покрити със сини пастелни платна с различна степен на яркост. Съвсем обикновени ресторантски сепарета, встрани от които имаше празно пространство със столове и маси. Дълъг бар, зад който се виждаше огледало, украсено с танцуваща овца.
Мардън го очакваше в едно от сепаретата. Пред него имаше питие в дълга чаша с ледчета. Капитанът от пътната полиция изглеждаше отпуснат, а косата му беше добре вчесана. Върху петлиците на униформената му риза се мъдреха двойните капитански лентички. Беше без сако. Той проследи приближаването на Дасен с буден и прям поглед.
— Ще пийнете ли нещо? — запита капитанът, когато Дасен седна.
— А вие какво пиете? — Дасен кимна към чашата с ледчета.
— Нещо като портокалова бира с джаспърс.
— Ще я опитам — рече Дасен.
Мардън вдигна ръка към бара и извика:
— Още едно, Джим. — После погледна отново към Дасен. — Как ви е главата днес?
— Добре е — отвърна Дасен. Зачуди се как точно Мардън ще отвори дума за чантата и установи, че това го кара да се чувства нервен. Питието беше сложено пред него. Усети силен портокалов аромат, примесен с острия и активен привкус на джаспърс.
— А, за чантата ви… — рече Мардън.
Дасен остави чашата внимателно и предпазливо, очите му срещнаха спокойния измерващ поглед на Мардън.