Дасен си взе още веднъж от пилето, залято със сос от джаспърс. Трябваше да признае, че храната го кара да се чувства по-добре. Главата му беше ясна, а умът буден. Той знаеше, че гладът изтощава. Храната премахваше напрежението и даваше възможност на мозъка да работи.
Мардън приключи с обяда си и се облегна назад.
— Ще се оправите — рече той. — Сега сте объркан, но ако сте толкова умен, колкото Джени казва, вие ще откриете вашата истина. Мисля, че тук ще ви хареса.
Мардън се измъкна от сепарето и с изправи.
— И сега аз трябва да ви повярвам, че съм използван — каза Дасен.
— Но аз не ви гоня от долината, нали? — рече Мардън.
— Телефонните линии още ли не са възстановени? — попита Дасен.
— Понятие си нямам — отвърна Мардън и после погледна часовника си. — Вижте, имам работа. Обадете ми се след като поговорите с Джени.
След това капитанът си тръгна.
Сервитьорът дойде и започна да събира посудата. Дасен се загледа в кръглото му лице, посивялата коса и приведените рамене.
— Защо живеете тук? — поинтересува се той.
— А? — отвърна келнерът със сърдит баритон.
— Защо живеете в Сантарога? — попита Дасен.
— Вие да не сте луд! Та тук е моят дом.
— Но защо именно тук, а не в Сан Франциско, или да речем в Лос Анжелис?
— Вие сте луд! Какво повече могат да ми дадат тези места от онова, което имам тук? — Той си тръгна с чиниите.
Дасен се загледа в чантата на масата. Пазарно проучване. На стола зад нея се виждаше края на вестник. Той се пресегна и го взе. Заглавието беше „Сантарога прес“.
Лявата колонка беше посветена на международни новини, чиято краткост и език го изненадваха. Отделните събития бяха представени в параграфи.
Новина: „Онези идиоти от Югоизточна Азия все още се избиват един друг“
Дасен постепенно проумя, че ставаше дума за войната във Виетнам.
Новина: „Доларът продължава да пада на международния валутен пазар, въпреки че този факт се представя превратно или просто не намира място в националните медии. Катастрофата ще бъде толкова тежка, че Червения петък ще ни се стори като пикник.“
Новина: „Женевските разговори по разоръжаването не разоръжават никой друг, освен самодоволните и високомерните. Спомняме си, че последния път, когато бомбите започнаха да падат, пратениците все още разговаряха.“
Новина: „Правителството на САЩ все още продължава да разширява онова голямо подземно укритие под планината край Денвър. Интересно колко ли важни клечки от правителството и армията са получили билети за себе си и за семействата си, за да се скрият там, когато атомната бомба избухне?“
Новина: „През миналия месец автоматизацията захапа още четири процента от хората от трудовата борса в САЩ. Залците стават все по-големи. Допуска ли някой каква ще бъде съдбата на свръх населението?“
Дасен свали вестника и се загледа в него без да го вижда. Проклетото издание се занимаваше с подривна дейност! Да не би да се списва от някоя шайка комунисти? Това ли беше тайната на Сантарога?
Погледна нагоре и видя застаналия до него келнер.
— Ваш ли е вестника?
— Да.
— О! Сигурно Ол ви го е дал.
Келнерът тръгна да си ходи.
— Откъде се снабдява този ресторант с храна? — поинтересува се Дасен.
— Отвсякъде от долината, доктор Дасен. Говеждото идва от ранчото на Рей Алисън, което се намира в началото на долината. Пилетата са от фермата на госпожа Ларсън на запад оттук. А от парника си доставяме зеленчуците и други неща.
— О, благодаря ви. — Дасен продължи да чете вестника.
— Желаете ли нещо друго, д-р Дасен? Ол каза да ви дам всичко, което поискате. На негова сметка.
— Не, благодаря ви.
Келнерът го остави да си чете вестника.
Дасен се зае да го прегледа. Страниците бяха осем. Няколко реклами на първата страница и до средата на последната, разделени тематично. Обявите бяха съвсем прозаични: „Бренър и синове предлага нова пратка спално обзавеждане на разумни цени. Първият дошъл ще бъде първи обслужен. Най-високо качество за района.“
„Луис Маркет предлага четири нови хладилни шкафа (пет кубични метра). Цените подлежат на договаряне.“ На илюстрацията беше показан дебел мъж, който бе отворил вратата на един от шкафовете.
Тематично класифицираните обяви бяха предимно от раздел покупко-продажби: „Предлагаме трийсет метра памучно тъкана вълна (широка метър и трийсет и пет сантиметра) — търсим автоматичен верижен трион. Обадете се на Ед Джанки, номер 1, Мил.“
„Еднотонен камион форд от петдесет и шеста година, все още в движение. Сам Шелър казва, че цената му е петдесет долара или една хубава жена. Уилям МакКой, ривър Джънкшън.“