Затича надолу по стълбите, мина през празния вестибюл, излезе навън и тръгна към гърба на сградата. Там се издигаше дъбът, патриарх с грапава кора, а покрай прозореца на втория етаж се извиваше огромен клон. Това трябваше да е неговия прозорец, реши Дасен. Клонът потвърждаваше това. Под прозореца се издаваше кухненско помещение с ниска веранда. Отмести поглед към ъгъла и преброи три прозореца към място, където не водеше нито една врата. И трите прозореца бяха затворени и със спуснати транспаранти.
Три прозореца и нито една врата, помисли си Дасен.
Тръгна бавно към стаята си. Във вестибюла все още нямаше никой, но от комутаторното табло в офиса зад бюрото долитаха гласове.
Застана още веднъж до прозореца в стаята си и погледна надолу към покрива на верандата. Беше с лек наклон и покрит с шиндели. Облягайки се на стената той разбра, че може да се придвижи на страни успоредно на покрива.
Достигайки до първия прозорец, той се улови здраво за корниза и провери дали нещо не може да се види. Нямаше никаква пролука, но когато залепи ухо до стъклото, звукът от телевизора се чуваше ясно. Вървеше някаква реклама на сапун и една от жените каза:
— Стига с този канал, превключи на Ен Би Си.
Дасен се дръпна и се запромъква към следващия прозорец. В долната част транспарантът оставяше пролука от около един сантиметър. Навеждайки се да надникне той почти загуби равновесие, но успя да се задържи, хвана се здраво за корниза и се приведе към пролуката.
Мрачната стая бе залята от сивкава катодна светлина. Успя да зърне само корпусите на осем телевизора до стената вдясно. Пред екраните седяха пет жени на удобни кресла и на подходящо разстояние за гледане. Със задоволство забеляза, че една от тях плетеше. Друга пък правеше бележки върху стенографска хартия. Трета жена се занимаваше с някакъв магнетофон.
У тях имаше нещо делово. Изглеждаха на средна възраст, но движенията им бяха изящни и енергични. Една руса жена с хубава фигура тръгна надясно, скри екрана на телевизора най-вдясно със специално приспособление и сетне го изключи. После се отпусна в креслото си с попресилена умора и заговори високо:
— Боже! Представяте ли си ден след ден да ви заливат с подобни нецензурирани щуротии…
— Спести си тези неща за доклада, Сузи! — Това беше жената с магнетофона.
Доклад, зачуди се Дасен. Какъв доклад?
Отклони поглед за да разгледа стаята. В дъното до стената имаше картотечни скринове с етажерки. Успя да види само края на някакъв диван точно под прозореца. В ъгъла вляво имаше една от онези стълби, които се използваха за да стигне до тавана. Зад жените имаше две пишещи машини, поставени върху масички на колелца.
Дасен реши, че това е една от най-особените стаи, които някога бе виждал. Налице бяха всички черти на нормалното, но и те придружени от онази чудата Сантарогийска специфика. Защо беше необходима тази потайност? За какво бяха тези осем телевизора? Какво имаше в картотеката?
Какъв доклад?
От време на време жените правеха бележки, използваха грамофона и превключваха каналите. През цялото време те водеха случайни разговори, от които той чуваше само част. Нищо важно не можа да разбере от тях — просто дреболии: „Реших да няма плисета. Те създават толкова много грижи.“ „Ако Фред не дойде да ме вземе от работа, ще имам нужда някой да ме хвърли до града.“
Незащитената му позиция върху покрива започна да го тревожи. Реши, че няма какво друго да научи от това бдение до прозореца. Какво щеше да обясни, ако го хванеха тук?
Тръгна внимателно към стаята си, влезе вътре и затвори прозореца си. Отново провери коридора. На този етаж просто нямаше врата, която да отвежда към онази странна стая. Закрачи към изхода в дъното и отвори една тясна врата, отвеждаща към тясно стълбище. Парапетът беше хванат с тибли, а то самото се виеше нагоре и надолу по етажите. После се наведе през парапета и през два етажа видя сутерена. После погледна нагоре. Някъде от третия етаж от улея на стълбището проникваше слънчева светлина.
Придвижвайки се внимателно, той се изкачи на следващия етаж и отвори вратата на площадката, отвеждаща към друг коридор. Пристъпи вътре и погледна стената над тайната стая. На две крачки от площадката имаше друга врата с надпис: „Стая за бельо“. Дасен натисна дръжката — заключена.