Тръгна разстроен обратно към площадката. Излизайки от коридора, десният му крак се заплете в края на килима. В един ужасяващ миг Дасен видя как парапетът и стълбището политат към него. Дясното му рамо се стовари върху парапета с унищожителен трясък. Това забави, но не спря падането му. Лявата му ръка се вкопчи в счупената тръба на парапета, усети как тя се огъва и тогава разбра, че ще падне — от сутерена го деляха три етажа. Тръбата в ръката му издаде звук подобен на крясък и се изви към улея на стълбището. Всичко сякаш се случваше в някакъв ужасяващ забавен каданс. Виждаше краят на спускащото се стълбище, мястото, до където то беше боядисано и засъхналите вадички жълта боя. Под едно от стълбищата имаше паяжина и топка кафяв мъхест плат, уловен в нея.
След един последен трясък счупеният парапет се откачи и Дасен полетя надолу. В този страшен миг, когато си представи как тялото му се разбива върху бетона три етажа по-долу, нечии здрави ръце го сграбчиха за глезените. Без да разбира какво точно се е случило, с провесена надолу глава, той пусна счупения парапет и проследи как пада с въртене и преобръщане.
Усети как го дърпат нагоре като кукла, после го изтеглиха покрай счупения парапет и го обърнаха да легне по гръб върху площадката.
Дасен установи, че очите му се взират в черното намръщено лице на Уин Бурдо.
— Без малко да се пребиете, сър — рече Бурдо.
Дасен дишаше толкова тежко, че не можа да отговори. Усещаше дясното си рамо като огромна болезнена топка. Пръстите на лявата му ръка бяха извити нагоре в мъчителен спазъм, предизвикан от силата, с която се беше държал за парапета.
— Чух някой да натиска дръжката на стаичката за бельо — каза Бурдо. — Аз бях вътре, сър и после излязох. Видях ви да политате през парапета, сър. Как се случи това?
— Килимът — задъхано рече Дасен. — Препънах се.
Дасен се наведе да разгледа мястото до вратата на площадката. После се изправи и рече:
— Бога ми, сър, този килим е скъсан ей там. Това е страшно опасно.
Дасен успя да изправи скованите си пръсти. Пое дълбоко дъх и се опита да седне. Бурдо му помогна. Дасен забеляза, че ризата му е скъсана. Върху гърдите и стомаха му имаше дълга червена драскотина, която беше получил, докато го изтегляха през счупения парапет.
— Най-добре си починете няколко минути, сър — рече Бурдо. — Искате ли да повикам лекар?
— Не… не, благодаря.
— Няма да отнеме и минута, сър.
— Ще… се оправя.
Дасен погледна скъсания кафяв килим, върху който се очертаваха неравните ръбове на липсващото парче. Спомни си за полетелия надолу парапет и му се стори странно, че не беше чул удара на земята. Имаше и още нещо, не по-малко тревожно — злополуките с предишните двама агенти. Дасен си представи мъртвото си тяло на дъното на стълбището, следствието — всичко щеше да се окаже много естествено, тъжно, но естествено. Такива неща се случват.
Но наистина ли ставаше дума за злополуки?
Рамото му започваше да тупти.
— По-добре да сляза в стаята си… и да се преоблека — рече Дасен. Болката му в рамото, сега вече силна, му подсказа, че трябва да търси медицинска помощ. Усещаше някакъв инстинкт, който се бореше с тази идея, дори и когато се изправяше с усилие. Бурдо понечи да му помогне, но Дасен се отдръпна, давайки си сметка за неразумността на постъпката си.
— Сър, не искам да ви сторя нищо лошо — рече Бурдо. В тона му имаше лек укор.
Толкова явен ли е бил страхът ми от него, попита се Дасен.
Тогава той си спомни за силните ръце, сграбчили глезените му, спасителното улавяне на ръба на стълбището. Завладя го желание да се извини.
— Аз… зная, че не искате — рече той. — Вие спасихте живота ми. Нямам думи, с които да ви благодаря за това. Аз… мислех си за счупения парапет. Ще се погрижиш ли да го поправят?
Опирайки се на стената, Дасен се изправи на крака. Дишаше тежко. Рамото го болеше ужасно.
— Ще заключа тази врата, сър — рече Бурдо. Гласът му беше благ, но непоколебим. — Ще повикам доктор, сър. Държите рамото си. Предполагам, че ви боли много. Най-добре да ви види лекар, сър.
Дасен се обърна и тръгна, чудейки се на собствената си двойственост. Да, рамото му трябваше да бъде прегледано от лекар. Но трябваше ли този лекар да бъде Пиаже? Заслиза по стълбите, опирайки се о стената. Пиаже… Пиаже… Пиаже. Бяха ли викали Пиаже за онези два нещастни случая? Движението го накара да усети пареща болка в рамото си. Пиаже… Пиаже… Какво друго би могъл да бъде този инцидент на стълбището, освен нещастен случай? Кой би могъл да предскаже, че точно в този момент той ще бъде точно на това място?