Дасен заобиколи колата, влезе вътре и се озова зад волана. Седалката сякаш прие формата на гърба му.
— Удобна е, нали? — попита Клара.
Дасен кимна. Изпита някакво особено чувство, че е карал тази кола и преди, нещо като deja vu3. Усещаше колата в ръцете си. Двигателят забръмча и автомобилът потегли почти безшумно. Той обърна колата, тръгна полека по браздите, водещи до магистралата и стигайки до нея зави надясно в посока обратна на града.
Когато докосна смукача, старият шевролет подскочи напред — осемдесет… деветдесет… сто… сто и десет. Дасен намали на сто километра. Усети гърба си да се притиска към облегалката като при спортна кола.
— Снабдена е с торзионни ресори — каза Клара. — Няма дори и най-малкото друсане. Не е ли чудесна?
Дасен докосна спирачките — не последва никакво накланяне, а предницата не се отклони нито на сантиметър. Сякаш автомобилът се движеше по релси.
— Сега тази кола е в по-добро състояние в сравнение с деня, в който е излязла от завода — рече Клара.
Дасен мълчаливо се съгласи с нея. Карането му доставяше удоволствие. Беше му приятно да усеща миризмата на кожа в купето. Дървената повърхност на ръчно изработеното табло блестеше с матов блясък. По него нямаше нищо, което да отклонява вниманието. Приборите бяха нагъсто един до друг и монтирани високо така, че да се виждат лесно и да не се налага очите да се отвличат за дълго от пътя.
— Обърнете внимание как е облицовал таблото от тази страна — каза Клара. — Ватата е почти четири сантиметра, а отдолу има тънък лист валцована ламарина. Скъсил е лоста на волана с една трета и го е направил с дъговидна връзка. Ако се блъснеш с тази кола в нещо, кормилото няма да се покаже от другата страна на гърба ти. Джърси правеше обезопасени коли, преди Детройт да е чул дори и думата.
Дасен намери едно широко място за да обърне, спря колата, зави и потегли обратно към лагера. Знаеше, че трябва да притежава тази кола. Всичко, което Клара казваше за нея, беше истина.
— Вижте какво — каза Клара. — Като се върна, ще закарам колата при доктор Пиаже. Ще уточним подробностите по-късно. Ще видите, че лесно ще се споразумеем, въпреки че не мога да ви дам много за раздрънкания ви камион.
— Аз… не зная как бих могъл да ви платя — рече Дасен. — Но…
— Не казвайте нищо повече. Ще измислим нещо.
Пътят, водещ към лагера, изникна пред погледите им. Дасен намали, зави по браздите и превключи на втора скорост.
— Добре е наистина да използвате предпазните колани — каза Клара. — Забелязах ви… — Тя прекъсна думите си, когато Дасен спря зад пикапа си. — Нещо е станало с Джимбо! — рече Клара, изскочи от колата и тръгна към кучето.
Дасен изключи колата, излезе бързешком и заобиколи шевролета тичайки, за да отиде при нея.
Кучето лежеше почти по гръб, с опънати сковани крайници и с врат изкривен назад. Устата му беше отворена и от нея се подаваше езикът.
— Той е мъртъв — рече Клара. — Джимбо е мъртъв.
Вниманието на Дасен беше привлечено от купата до стъпалата. Похлупакът беше бутнат настрани и някой беше бъркал вътре. До капака имаше малка локвичка сос. Отмести поглед отново към кучето. В широк кръг около Джимбо пясъкът беше разровен.
Дасен рязко се наведе към купата със задушено и я помириса. Освен доминиращото тежко ухание на джаспърс се долавяше и някакъв горчив аромат. Ноздрите му се сбръчкаха.
— Цианид? — попита той и после се втренчи с укор в Клара Шелър.
Тя погледна купата.
— Цианид?
— Вие се опитвахте да ме убиете!
Клара вдигна купата и я помириса. Лицето й побледня. Тя се обърна и се вторачи в Дасен с широко отворени очи.
— О Боже! Препаратът за обезцветяване — рече тя, пусна купата, завъртя се и се втурна към колата, преди Дасен да успее да я спре. Шевролетът подскочи, направи завой, хвърляйки пясък във въздуха и се понесе с рев по пътя, водещ към магистралата.
Дасен изпрати колата с втренчен поглед.
Тя се опита да ме убие, мислеше си той. Цианид. Препарат за обезцветяване. Но бледото й лице и широко отворените й втренчени очи не излизаха от главата му. Тя беше изненадана и не по-малко потресена от него. Препарат за обезцветяване. Дасен погледна надолу към мъртвото куче. Щеше ли да остави купата близо до кучето си, ако знаеше, че вътре има отрова? Малко вероятно. Защо тогава побягна?
Дасен осъзна, че в дома й имаше отровна храна. Тя бързаше, за да не се стигне до нечия друга смърт.
Аз щях да ям от задушеното, помисли си Дасен.
Нещастен случай… още един отвратителен нещастен случай.
3
deja vu — Усещане, че си спомняш събитие или сцена, които не си преживял или виждал преди. (фр.) — Б.пр.