— До този момент вие сте плувал по повърхността — отбеляза Пиаже. — Не сте видял дори и сблъсъка. Вие все още не притежавате невинното око, виждащо вселената без породения от догмите на миналото хаос. Вие сте бил програмиран и са ви изпратили тук да ни унищожите.
Дасен побледня.
— Да си програмиран означава да си предубеден — каза Пиаже. — Предубеждението е подбиране и отхвърляне, а това не е нищо друго, освен програмиране. — Той въздъхна. — Толкова много усилия полагаме за вас заради нашата Джени.
— Аз дойдох тук с открито съзнание — рече Дасен.
— И не сте бил предубеден? — Пиаже вдигна вежди.
— Значи вие се конкурирате с… групи от външния свят за това кой е верния път…
— Конкуриране е прекалено слаба дума, Дасен. В момента се води една колосална борба за власт над човешкото съзнание. Ние сме кътче на здравето, заобиколено от чума. И не човешките умове са изложени на риск, става дума за тяхното съзнание и сетива. Това не е борба за пазари. Въобще не се заблуждавайте относно това. Тази борба се води за отстояване на онова, което е ценно в нашата вселена. Навън ценят нещата, които могат да бъдат измерени, преброени и наредени в таблици. А тук ние държим на други неща.
Дасен усети в гласа му заплаха. Пиаже вече не се опитваше да се преструва. Той тласкаше двете страни към война и Дасен се почувства в клещи между двата фронта. Знаеше, че никога преди не е бил изложен на по-голяма опасност. Пиаже и приятелите му контролираха долината. За тях една злополука с обратна сила щеше да бъде детска игра.
— Онези, които ме наеха — започна Дасен, — те са хора, вярващи…
— Хора! — присмя се Пиаже. — Там… — Той посочи отвъд хълмовете, обграждащи долината. — … те унищожават околната си среда. Постепенно престават да бъдат хора! Ние сме хора. — Той докосна гърдите си. — Не те. Природата е едно общо поле. Ако в околната среда настъпи някаква радикална промяна, обитателите й трябва да се променят, за да оцелеят.
Дасен зяпна срещу Пиаже. Ами да, разбира се. Сантарогийците бяха консерватори… те не се променяха. Той сам бе видял това. Но в Пиаже имаше някаква фанатична напрегнатост и религиозна пламенност, които го отблъскваха. Значи борбата се водеше за човешките умове…
— Сега вие си казвате — рече Пиаже, — че тези глупави сантарогийци притежават психотропно вещество, унищожаващо човешкото у тях.
Това беше толкова близко до мислите му, че Дасен замръзна от страх. Можеха ли те да четат мисли? Дали нямаше някакъв страничен ефект, предизвикан от джаспърс?
— Вие ни приравнявате с мръсните и обути в сандали консуматори на ЛСД — рече Пиаже. — Наркомани, бихте казал вие. Но и вие сте като тях — лишен от сетива. Ние имаме сетива. Ние наистина сме освободили съзнанието. Ние разполагаме с могъщо лекарство — същото като уискито, джина, аспирина и тютюна… и ЛСД разбира се, същото като тези могъщи лекарства. Но вие трябва да направите разликата. При употреба на уиски и други успокоителни средства хората остават послушни и покорни. Нашето лекарство освобождава животното, което никога не е било укротено… до този момент.
Дасен погледна към оранжериите.
— Да — каза Пиаже. — Погледнете. Именно тук ние опитомяваме човешкото животно.
Дасен осъзна, че е чул твърде много, за да го оставят да напусне долината и това му подейства като шок. Те бяха подминали точката, отвъд която нямаше връщане назад. В сегашното му душевно състояние той можеше да им даде само един отговор: те трябваше да го убият. Оставаше единствения въпрос: Знаеха ли те това? Кое надделяваше при тези въпроси и отговори — съзнателното или несъзнателното?
Дасен знаеше, че ако ускори наближаващата криза, ще научи отговора. Имаше ли начин да я избегне, чудеше се той. Докато се колебаеше, Пиаже заобиколи пикапа и седна в него.
— Вие няма да идвате с мен — рече той. — Аз ще дойда с вас.
— Вие ще дойдете с мен?
— До дома ми, до клиниката. — Той извърна глава и се вгледа в Дасен. — Аз обичам племенницата си, нали разбирате? Не бих допуснал нещо да я нарани, стига да е по силите ми.
— А ако откажа?
— Ох, Джилбърт, човек около вас все го избива на плач. А ние не искаме сълзи, нали? Ние не искаме Джени да плаче. Безпокоите ли се за нея?
— Изпитвам известна тревога за…
— Щом се тревожите, престанете да задавате въпроси. Вие имате дебела глава, Джилбърт, а такива като вас си патят от главата. Да тръгваме към клиниката.
— Какъв смъртоносен капан сте ми приготвил там?
Пиаже го погледна гневно.
— Смъртоносен капан?
Дасен започна да говори с колкото се може по-умерен тон: