Не и при тази скорост и без предпазни колани.
Да натисне педала и да увеличи скоростта?
Това беше възможност. Насреща му имаше бариера, поставена заради ремонта, но тя беше незначително препятствие. Мостът се издигаше в лека дъга над реката. Дупката се намираше точно в средата. При достатъчно висока скорост пикапът можеше да я прескочи.
Дасен натисна педала докрай. Старата машина се понесе рязко напред. Врязаха се в бариерата и тя се разби с пронизителен трясък. Талпите трополяха под колелата. Дойде и мигът на стремглавия полет. Когато се приземиха на другия край на дупката, колата се наклони толкова много, че ресорите едва издържаха, а после връхлетяха с гръм и втората бариера.
Той удари спирачките и колата спря с пронизителен писък срещу работниците. Времето се върна към нормалния си ход, когато Дасен се вторачи в тях — петима зяпнали мъже с прибледнели лица.
— За Бога! — задъхано рече Пиаже. — Винаги ли рискувате по такъв начин?
— Имаше ли някакъв друг начин да се измъкнем от тази бъркотия? — попита Дасен. Той вдигна дясната си ръка и се втренчи в нея. Тя трепереше.
Пиаже помисли и рече:
— Вие избрахте може би единствения възможен изход… но ако не карахте с такава бясна скорост…
— Готов съм да се обзаложа… — започна Дасен. — Готов съм да се обзаложа, че този мост не се е нуждаел от ремонт, става дума или за грешка или за някаква инсценировка.
Дасен се пресегна към дръжката на вратата, откри я пипнешком при втория опит и я отвори със съзнателно усилие на волята. Излезе навън и установи, че колената му са като от гума. Спря се за малко, пое няколко пъти дълбоко въздух и после тръгна към предницата на колата.
И двата фара бяха разбити, а през бронята и решетката минаваше дълбока вдлъбнатина.
Дасен отклони вниманието си към работниците. Един набит тъмнокос мъж с карирана риза и дочен работен комбинезон пристъпи една крачка пред другите. Дасен го погледна и каза:
— Защо нямаше предупредителен знак на завоя?
— Боже мой, човече — каза онзи, а лицето му почервеня. — Никой не минава по този път по това време на деня.
Дасен тръгна към купчината талпи с мръсотия и масло по тях, по което се разбираше, че са били извадени от моста. Размерът им беше приблизително един на четири и бяха направени от червено дърво. Той вдигна края на една от тях и после я обърна — нямаше никакви пукнатини или дефекти. Пускайки я да падне обратно в купчината, тя издаде отсечения звук на здрава греда.
Дасен се обърна и видя, че работникът, с когото бе разговарял, идва към него. Пиаже вървеше на няколко крачки след човека.
— Кога получихте нареждане да свършите тази работа? — попита Дасен.
— Ъ! — Мъжът спря, гледайки Дасен с недоумяващ намръщен поглед.
— Кога получихте нареждане на ремонтирате този мост? — отново попита Дасен.
— Ами… решихме да дойдем тук преди около час. Какво значение има това по дяволите? Вие разбихте…
— Решихте? — попита Дасен. — Не сте ли официално назначени на тази работа?
— Аз съм бригадир на групата за пътни ремонти в тази долина, господине. Решавам аз, а и това не ви влиза в работата.
Пиаже се спря до човека и се намеси:
— Доктор Дасен, това е Джош Мардън, племенник на капитан Мардън.
— Семейно облагодетелстване, разбирам — рече Дасен с пресилено учтив тон. — Добре, господин Мардън, или може би ще ми позволите да ви наричам Джош?
— Вижте сега какво, доктор Дас…
— Джош в такъв случай — рече Дасен с все същия спокоен и учтив тон. — Чудя се Джош, тези талпи ми изглеждат съвършено здрави. Защо решихте да ги сменяте?
— Какво по дяволите…
— Отговорете му, Джош — каза Пиаже. — Признавам, че и аз донякъде съм любопитен.
Мардън погледна към Пиаже и после отново към Дасен.
— Ами… проверявахме моста… Ние правим редовни проверки. Просто решихме да свършим малко превантивна работа, свързана с поддръжката на обектите, да поставим тук нови талпи, а старите да монтираме на някой мост, където движението е по-малко. Няма нищо необичайно в това…
— Има ли някаква неотложна пътна работа в тази долина? — попита Дасен. — Има ли някаква работа, която вие сте зарязали за да дойдете тук…
— Вижте сега какво, господине! — Мардън направи една крачка към Дасен. — Вие нямате никакво право…
— Какво ще кажете за „Олд милд роуд“? — попита Пиаже. — Онези дупки на завоя до канавката още ли не са оправени?
— Вижте, докторе — каза Мардън, обръщайки се към Пиаже. — Вие също нямате право. Ние решихме…
— Спокойно, Джош — рече Пиаже. — Просто любопитствам. Какво стана с „Олд милд роуд“?