— Ами, докторе, беше такъв хубав ден и…
— Значи тази работа още не е свършена — каза Пиаже.
— Спечелих облога — отбеляза Дасен и тръгна обратно към пикапа.
Пиаже го настигна и закрачи до него.
— Хей! — извика Мардън. — Вие счупихте общинска собственост и онези греди, на които се приземихте, вероятно са…
Дасен го прекъсна без да се обръща:
— По-добре оправете моста преди някой друг да загази тук!
Той седна зад волана и затръшна вратата. Реакцията започваше чак сега: цялото му тяло трепереше от гняв.
Пиаже седна до него. Когато затвори вратата, пикапът издрънка.
— Дали колата е все още в движение? — попита той.
— Злополука! — рече Дасен.
Пиаже не отвърна нищо.
Дасен включи на скорост, потегли и закрепи скоростта на шейсет километра в час. Погледна в огледалото за обратно виждане — бригадата вече се беше заловила за работа, а един от работниците крачеше тежко с предупредително флагче в ръката към началото на моста.
— Ето сега изпращат сигналист — рече Дасен.
Пътят завиваше и групата се скри от погледа му. Дасен се съсредоточи в карането. Пикапът дрънкаше по един нов начин, а предните му колела играеха.
— Това трябва да са злополуки — каза Пиаже. — Няма никакво друго обяснение.
Пред погледа им изникна знак стоп и Дасен спря преди да тръгне по главната магистрала. Нямаше никакво движение. Зави надясно към града. Помисли си, че възраженията на Пиаже не заслужават отговор и не му отвърна.
Навлязоха в покрайнините на града. Бензиностанцията на Шелър беше отляво. Дасен спря зад нея и после потегли назад към голямата метална постройка с навес, на която пишеше: „Гараж“.
— Какво ще правите тук? — попита Пиаже. — Тази кола не си струва…
— Искам да бъде в достатъчно добро състояние, че да ме измъкне от Сантарога.
Вратите на гаража бяха отворени. Дасен вкара колата вътре, изключи двигателя и слезе от нея. Отвсякъде се чуваше непрестанен шум, говорещ за усилена работа — силен звън на метал, бръмчене на машини. От двете страни на помещението имаше коли, наредени под ъгъл до дълги пейки, осветени от ярка светлина, идваща от тавана.
От дъното на сервиза дойде набит, мургав мъж с изпоцапан бял работен комбинизон и се спря пред пикапа?
— В какво, по дяволите, се ударихте? — попита той.
Дасен позна един от квартета картоиграчи в ресторанта на хотела — самия Шелър.
— Доктор Пиаже ще ви обясни всичко — рече Дасен. — Искам да му сложите някакви фарове на това нещо, а можете да погледнете и кормилния механизъм.
— Защо не вземете да го хвърлите? — попита Шелър.
Вратата на пикапа се затръшна и отдясно се появи Пиаже.
— Можеш ли да го оправиш, Сам? — попита той.
— Разбира се, но не си струва.
— Поправи го все пак и пиши ремонта на моя сметка. Не искам нашия приятел да си мисли, че се опитваме да му пречим да напусне долината.
— Щом така казвате, докторе.
Шелър се обърна и извика:
— Бил! Дръпни онзи линкълн и на негово място сложи този пикап. Аз ще напиша квитанцията.
Един младеж в изпоцапан син работен комбинезон дойде към тях, заобикаляйки пейката отляво. До този момент той беше скрит от погледа им от един линкълн континентал, вдигнат наполовина с лебедка. Момчето имаше мургавата кожа на Шелър, а също и неговите черти и очи: будни и светлосини.
— Синът ми, Бил — рече Шелър. — Той ще се погрижи за колата ви.
Дасен бе завладян от пристъп на предупредителен страх и се облегна на колата си. Стори му се, че гаражът излъчва същата онази концентрирана злост, какво беше усетил и при реката.
Шелър тръгна между линкълна и стария камион студебейкър. Вървейки, той извика през рамо:
— Като разпишете онази квитанция, доктор Дасен, веднага ще се заловим с колата ви.
Дасен направи две крачки след Шелър и се поколеба. Стори му се, че стените на гаража се приближават към него.
— Оттук можем да отидем в клиниката — рече Пиаже. — Сам ще се обади, когато колата ви е готова.
Дасен направи още една крачка, спря и погледна назад. Младият Бил Шелър беше точно зад гърба му. Усещането за опасност се превърна в кънтящи в главата му барабани. Видя Бил да протяга приятелски ръка към него за да го преведе между колите. Невинното намерение на тази ръка и усмихнатото лице зад нея бяха извън всяко подозрение, но в същата ръка Дасен видя въплъщение на опасност. С нечленоразделен вик Дасен отскочи встрани.
Лишен от търсената опора, младия монтьор залитна напред, препъна се и падна. В този момент лебедката заедно с линкълна се сгромолясаха с трясък. Колата се залюля два пъти и притихна. Тялото на Бил Шелър беше наполовина под нея. Единият от краката му потръпна и замря.