— Благодаря ви, докторе. — Той погледна Пиаже с облекчение. — Татко каза да ви кажа, че… колата, пикапът на доктор Дасен… Новите фарове са сложени. Това е всичко, което можем да направим. Кормилният механизъм… Просто ще трябва да карате бавно или да смените целия преден вал.
— Готова ли е вече колата? — попита Дасен.
— Фаровете се сменят бързо, сър.
Дасен отмести поглед от младежа към Пиаже. Изражението на лекаря, когато го погледна, беше толкова красноречиво, сякаш му каза с думи: „Те искаш да махнат твоя пикап оттам. Той им напомня за станалото…“
Дасен кимна. Да. Пикапът щеше да им напомня за трагедията. Това беше логично. Той тръгна мълчаливо към гаража.
Пиаже го догони и тръгна до него.
— Джилбърт — реше той. — Настоявам да дойдете у дома. Джени може…
— Настоявате?
— Вие сте много твърдоглав, Джилбърт.
Дасен подтисна гнева си и каза:
— Не искам да наранявам Джени не по-малко от вас. Затова ще направя каквото аз намеря за добре. Всъщност не желая да знаете каква ще бъде следващата ми стъпка. Не искам непрекъснато да ме дебнете с някоя от вашите… злополуки.
— Джилбърт, трябва да си избиеш това от главата. Нито един от нас не иска да те нарани.
Сега те вървяха през паркинга, намиращ се между бензиностанцията и гаража. Дасен се вторачи в зеещата врата на гаража, завладян внезапно от чувството, че тя е паст със смъртоносни зъби, готови да го смажат. Вратата беше зинала да го погълне.
Дасен се поколеба, забави крачка и се спря.
— Какво има сега? — попита Пиаже.
— Колата ви е вътре — каза Хари Шелър. — Можете да я изкарате и…
— Какво ви дължа? — попита Дасен за да отложи влизането си в постройката.
— Аз ще се погрижа за това — рече Пиаже. — Иди и изкарай пикапа си, докато уредя сметката. След това ще отидем в…
— Искам някой друг да изкара колата — каза Дасен, отдръпвайки се настрани за да не попадне в обсега на онова, което можеше да изригне от вратата-паст.
— Разбирам нежеланието ви да влезете там — рече Пиаже, — но наистина…
— Изкарайте я вие, Хари — каза Дасен.
Младежът се втренчи в Дасен със странен поглед, сякаш беше уловен в капан.
— Ами, аз имам малко…
— Изкарайте проклетата му кола! — нареди Пиаже. — Това е пълен абсурд.
— Сър? — Хари погледна към Пиаже.
— Казах ви да изкарате проклетата му кола! — повтори Пиаже. — Не мога повече да понасям това.
Младежът се обърна колебливо и тръгна към вратата на гаража, влачейки краката си.
— Вижте Джилбърт — рече Пиаже, — не е възможно да вярвате, че ние…
— Вярвам на онова, което виждам — отвърна Дасен.
Пиаже вдигна ръцете си и се обърна вбесен.
Дасен се заслуша в шума, идващ от гаража. Постройката приглушаваше звуците — гласове, машини, бръмчене на двигател.
Затръшване на врата. Стори му се, че това е врата на камион. Дасен позна стържещия звук на пикапа си. Двигателят заработи с характерното си дрънчене, но този шум незабавно бе заглушен от рева на експлозия, последвана от огнена струя, която изби вратата на гаража.
Пиаже изруга и отскочи назад.
Дасен се втурна по диагонал покрай него, за да надникне в гаража. Видя човешки фигури, тичащи към една врата в другия край на гаража. Пикапът му се намираше в централното платно в средата на огнено кълбо от оранжеви и червени пламъци. Оттам се появи нещо горящо, после то залитна и се строполи.
Някой зад Дасен изкрещя: „Хари!“
Дасен не разбра как се втурна към вратата на гаража, забивайки ръце в пламъците, за да изтегли младежа на безопасно място. Усещаше горещина и болка. Въздухът около него бе изпълнен с рева и пращенето на огъня. В ноздрите му нахлу миризма на бензин и сажди. Към него се приближаваше огнена река, течаща по пода. Горяща греда се сгромоляса върху мястото, където беше лежал младежът. Чуваха се викове, яростна суматоха.
Върху тялото, което влачеше, хвърлиха нещо бяло и то погълна пламъците. Нечии ръце го дръпнаха настрани. Дасен разбра, че вече не е в гаража, видя как Пиаже използва бялата си престилка за да потуши огъня, обхванал Хари.
Изглежда, че някой правеше нещо подобно с двете му ръце и гърдите му, използвайки някакво палто и платнище на кола. Палтото и платнището бяха дръпнати. Дасен се вторачи в ръцете си — черна и червена плът, образуваха се мехури. Ръкавите на ризата и сакото му свършваха при лактите с назъбени овъглени краища.
Страданието започна — умопомрачителна пулсираща болка по задната част на двете му ръце. Мъчението правеше света да изглажда като в мъгла и през нея Дасен видя как един седан спря до него с полюляване и зловещ писък и как някакви хора отнасят покритото с престилка тяло на Хари към задницата на седана. Нечии други ръце помогнаха на Дасен да седне до шофьора.