— Значи сте имал злополуки. Затова ли получавахте тайни колети от Луизиана?
— Тайни колети?
— Защо иначе са пристигали в Портървил?
— А, значи знаете за това. — Бурдо поклати глава и тихо се засмя. — Не ви ли се е случвало да се затъжите за храните от детството си? Смятах, че новите ми приятели няма да разберат това.
— Тук все така ли я карат? — попита Дасен. — Или по-скоро, случвало ли ви се е някоя сутрин да се събудите разтреперан от ужас при мисълта за това, което джаспърс прави с вас?
Бурдо се намръщи и каза:
— Сър, когато за първи път дойдох тук, аз бях неграмотна чернилка. Сега съм образован негър… и сантарогиец. Аз вече не страдам от заблудите, които…
— Значи вие сте се опитал да се борите с това!
— Да… борех се. Но скоро разбрах колко глупаво е това.
— Заблуда.
— Наистина заблуда.
Да отстраниш човешките заблуди, мислеше си Дасен, означава да създадеш вакуум. Какво връхлиташе в този вакуум?
— Да кажем — рече Бурдо, — че някога аз споделях вашите заблуди.
— Нормално е да споделяш заблудите на дадено общество — промърмори Дасен наполовина на себе си. — Ненормално е да създадеш свои лични заблуди.
— Добре казано — отбеляза Бурдо.
Дасен продължаваше да се пита: Какво връхлиташе в този вакуум? Какви бяха споделяните от сантарогийците заблуди?
Едно нещо беше ясно, те не виждаха несъзнателното насилие, пораждащо злополуките, жертви на които ставаха пришълците. Повечето от тях не виждаха това, поправи се той. Възможно беше Пиаже да започва да разбира. В края на краищата той бе довел Бурдо тук. И Джени — „Стой надалеч от мен! Обичам те!“
Дасен започна да вижда Сантарога в нова светлина. Хората в долината притежаваха някакво римско достойнство… или може би спартанско. Те бяха обърнати с лице към себе си, недружелюбни, консервативни, горди, откъснати от обмяната на идеи, която можеше… При тази мисъл той се поколеба, сещайки се за стаята с телевизорите в хотела.
— Стаята, която се опитахте да скриете от мен — рече Дасен. — В хотела — стаята с телевизионните приемници…
— Всъщност ние не сме искали да я крием от вас — отвърна Бурдо. — Може да се каже, че я крием от самите нас и от случайни външни посетители. Има нещо много примамливо в гадостите, които изливат по телевизията. Затова въртим наблюдателите. Ние не можем да я пренебрегнем. Телевизията е ключа за външния свят и боговете му.
— Боговете му? — изведнъж Дасен се сети за съня си.
— Те имат много практични богове навън — рече Бурдо.
— Какво означава практичен бог? — попита Дасен.
— Практичен бог? Това е бог, който се съгласява с поклонниците си. По този начин той се пази да не бъде победен, разбирате, нали?
Дасен отклони поглед от Бурдо и се втренчи в зеления таван. Да победиш боговете? Това ли беше постоянното безсилие от съня?
— Не разбирам — промърмори той.
— Вие все още носите някои от заблудите на външния свят — рече Бурдо. — Там навън те не се опитват истински да разберат вселената. О, да, те твърдят, че се опитват, но всъщност не са способни на това. Сам виждате по това, което правят. Те се опитват да завладеят вселената. Боговете са част от вселената… дори и създадените от хората богове.
— Ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях — каза Дасен. — За да не бъде победен, практичният бог се съгласява с нападателите си. Това ли искате да кажете?
— Вие сте точно толкова проницателен, колкото каза Джени — рече Бурдо.
— Значи хората от външния свят нападат боговете си — каза Дасен.
— Унизителното подчинение винаги носи агресия — отбеляза Бурдо. — Вие се опитвате да промените един бог! Какво друго е това, освен обвинение, че той не се съгласява с вас!
— И вие научавате всичко това от телевизията?
— Всичко това от… — Бурдо се засмя и прекъсна думите си. — О, не, доктор Джил… Нали нямате нищо против да ви наричам доктор Джил?
Дасен се обърна и се втренчи във въпросителния поглед на Бурдо. Доктор Джил. Ако откажеше, щеше да излезе, че е твърдоглав глупак. Но чувстваше, че ако се съгласи, това щеше да бъде стъпка назад, загуба на важна битка. Но тъй или иначе не намери начин да възрази.
— Както желаете — рече Дасен. — Но ми обяснете това с телевизията.
— Това е… нашият прозорец към външния свят — каза Бурдо. — Целият този свят на постоянна целесъобразност, целият свят е телевизия. И ние я гледаме…
— Постоянна целесъобразност? — Дасен се опита да се изправи на лакти, но при това движение обгорените му ръце започнаха да туптят. Отпусна се отново, без да отклонява погледа си от Бурдо.