Тя се поколеба и после рече:
— Ще оживее. Ще има белези и що се отнася до това, ти също ще имаш, но ти…
— Разбраха ли какво се е случило?
— Било е злополука.
— Това ли е всичко? Просто злополука?
— Казаха нещо за тръбата на бензиновата помпа, че била спукана… станало късо съединение с един от фаровете и…
— Злополука — каза Дасен. — Разбирам. — Той се отпусна отново на възглавницата си.
— Приготвила съм ти малко варени яйца, препечен хляб и мед — рече Джени. — Трябва да хапнеш нещо, за да поддържаш…
— Не.
— Джил!
— Казах не.
— От какво се страхуваш?
— От поредната злополука.
— Но аз приготвих това сама!
Той завъртя глава, погледна я и каза тихо:
— „Стой надалеч от мен. Обичам те.“
— Джилбърт!
— Тези думи са твои — припомни й той.
Лицето й пребледня. Тя се облегна на количката разтреперана.
— Зная — прошепна Джени. — Понякога чувствам… — Тя погледна нагоре, по лицето й се стичаха сълзи. — Но аз наистина те обичам. А сега ти си ранен. Искам да се грижа за теб. Имам нужда да се грижа за теб. Гледай. — Тя вдигна похлупака на един от съдовете в количката, гребна с лъжица от храната и я поднесе към устата си.
— Джени — промълви Дасен. Беше видял огорченото й лице и силата на любовта й — искаше да я вземе в прегръдките си и…
Очите на Джени се разшириха. Двете й ръце се насочиха към гърлото й. Устата й се движеше, но не излезе никакъв звук.
— Джени!
Главата й се поклащаше, а в очите й имаше безумие.
Дасен отметна завивките, усилилата се болка в ръцете му го накара да трепне. Той не й обърна внимание, спусна краката си към студените плочки на пода и се изправи. Зави му се свят.
Джени, все още с ръце върху гърлото си, отстъпи към вратата.
Дасен тръгна към нея, болничната нощна риза увисна около коленете му. Движеше се с усилие, краката му бяха като гумени.
Джени падна рязко на пода.
Дасен се сети за Бурдо и се разкрещя:
— Помощ! Уин! Помощ! — Той се олюля, но успя да се вкопчи в края на количката. Тя започна да се движи.
Дасен се озова безпомощно седнал на пода и в този момент вратата рязко се отвори. Бурдо стоеше на вратата и го гледаше гневно, после погледна надолу към Джени, която лежеше задъхана със затворени очи и със свити колене.
— Повикайте доктор — каза дрезгаво Дасен. — Нещо в храната. Тя хапна малко.
Осъзнавайки какво става, Бурдо пое дълбоко въздух, завъртя се и хукна по коридора, оставайки вратата отворена.
Дасен започна да пълзи към Джени. Стаята около него се въртеше и трептеше. Ръцете му туптяха. В задъханото дишане на Джени се чу свистене и това го накара да се хвърли към нея, но не намери достатъчно сила. Беше изминал само няколко стъпки, когато Пиаже влетя вътре, следван непосредствено от Бурдо.
Овалното лице на лекаря се беше превърнало в бледа безизразна маска. Той коленичи до Джени, махна по посока на Дасен и каза:
— Върни го в леглото.
— Храната в количката — рече дрезгаво Дасен. — Тя яде нещо.
Една руса сестра с колосано бяло боне вкара в стаята санитарна количка за спешни случаи и се наведе над рамото на Пиаже. Дасен ги изгуби от погледа си, докато Бурдо го носеше и слагаше в леглото му.
— Вие останете тук, доктор Джил — рече Бурдо. После той се обърна и проследи какво става до вратата.
— Алергична реакция — каза Пиаже. — Гърлото се затваря. Дайте ми двойна сонда, трябва да помпим.
Сестрата подаде някакъв предмет на Пиаже, който правеше нещо над Джени, но той се беше обърнал с гръб и не се виждаше нищо.
— Атропин — каза Пиаже.
Сестрата отново му подаде нещо.
Дасен не можеше да се съсредоточи върху онова, което ставаше. Страхът бе стегнал гърлото му. Защо се чувствам толкова слаб, чудеше се той. После си помисли: Божичко, тя не може да умре. Моля те, спаси я.
На вратата се появиха още лица на хора от болницата. Те стояха притихнали с широко отворени очи.
Пиаже погледна нагоре и рече:
— Донесете носилка.
Няколко лица изчезнаха. След малко по коридора се чу звук на колелца.
Пиаже се изправи и каза:
— Това е, което мога да направя тук. Сложете я на носилката… главата й да е по-ниско от краката. — Той погледна към Дасен. — Какво яде тя?
— Тя взе… — Дасен посочи към количката с храната. — Не разбрах какво беше, тя махна капака. Яйца?
Пиаже направи крачка до количката, взе една чиния и я помириса. Сега Дасен вече можеше да вижда какво става на вратата. Двама санитари и една сестра качваха Джени на носилката и после тръгнаха да я изкарват през вратата. Той зърна бледото й лице и сондата, която се поклащаше в края на устата й.