— Ще бъда точно зад вратата — каза Бурдо, после излезе и затвори.
— Разстроил сте Уин, а да се направи това е много трудно — забеляза Пиаже.
— Разстроил… — Дасен се втренчи в него онемял и после рече: — Това ли е обобщението ти за случилото се?
Пиаже погледна надолу към дясната си ръка, сви я в юмрук и след това я отпусна. Той поклати глава.
— Не исках думите ми да прозвучат лекомислено, Джилбърт. Аз… — Пиаже вдигна очи към Дасен. — Трябва да има някакво разумно и логично обяснение.
— Нали не смяташ, че думата злополука обяснява всичко?
— Предразположеност към злополуки…
— И двамата знаем, че такова нещо като предразположеност към злополуки не съществува в обичайния смисъл на израза — рече Дасен.
Пиаже протегна ръце пред себе си и се облегна назад. После сви устни и каза:
— Е, от гледна точка на психиатрията…
— Стига! — изрева Дасен. — Отново ще подхванете старите клишета за „невротична наклонност към самонараняване“, смущения в самоконтрола. А какво ще кажете за реакцията ми при моста? Ами момчето с лъка и стрелата…
— Момче с лък и стрела?
Дасен реши да прати по дяволите обещанието си, разказа за случая в лагера и добави:
— А какво ще кажете за лебедката в гаража или за пожара? А за отровата в храната, която Джени… Джени, за храната, която тя…
— Добре! Вие имате основание…
— Основание? Аз имам цял синдром. Сантарога се опитва да ме убие. Вие вече убихте един очевидно безобиден младеж. Едва не убихте Джени. Кой ще бъде следващия?
— За бога, защо ни е да…
— За да премахнете заплахата. Не е ли очевидно? Аз съм заплаха.
— Е, сега…
— Да, сега! Или може би всичко ще бъде наред, ако отведа Джени от тази смахната долина и надуя свирката по вас?
— Джени няма да си тръгне… — Той замълча. — Да надуете свирката? Какво имате предвид?
— Кой просълзява хората сега? — попита Дасен. — Вие твърдите, че обичате Джени и не бихте я наранил. Има ли нещо по-ужасно от това да я направите оръдие за моята смърт?
Пиаже пребледня и хриптейки си пое на два пъти въздух.
— Тя… Трябва да има… Какво имате предвид под надуване на свирката?
— Надниквал ли е някога инспектор от Отделя по труда във вашето училище, в което сте въвели детския труд? — попита Дасен. — А какво ще кажете за Държавния отдел по душевни заболявания? Данните, които изпращате, сочат, че в Сантарога няма душевно болни.
— Джилбърт, вие не знаете за какво говорите.
— Какво? Ами аз никога не съм виждал толкова…
— Позволи ми да довърша, моля те. Ние не сме против правителството; ние сме против външния свят. А това е нещо съвсем друго.
— Смятате, че всички те са… ненормални?
— Смятаме, че всички те ще се самоунищожат.
Лудост, лудост, мислеше си Дасен. Той се втренчи в тавана. Тялото му се обливаше в пот. Силата на емоциите, които бе вложил в спора с Пиаже…
— Защо изпратихте Бурдо да ме следи? — попита Дасен.
Пиаже сви рамене.
— Аз… за да ви пази от възможността да започнете пак с вашите…
— И вие избрахте Бурдо. — Дасен насочи погледа си право в Пиаже и започна да го изучава. Той сякаш се разкъсваше от противоречия. Юмруците му нервно се свиваха и отпускаха.
— Причините трябва да се очевидни — рече той.
— Вие не можете да допуснете да си тръгна от долината, нали? — попита Дасен.
— Вие не сте достатъчно здрав, за да…
— А ще бъда ли някога?
Погледите им се срещнаха.
— Как да ви докажа какво в действителност…
— Има ли тук някакво място, където ще мога да се пазя от злополуки? — попита Дасен.
— Да се пазите от… — Пиаже поклати глава.
— Искате да докажете почтените си намерения — рече Дасен.
Пиаже сви устни и каза:
— Има едно изолационно помещение, надстройка върху покрива — с отделна кухня, помощни средства, всичко. Ако вие…
— Ще може ли Бурдо да ме качи там без да ме убие?
Пиаже въздъхна.
— Ще ви кача сам, веднага щом мога да…
— Бурдо.
— Както желаете. Можем да ви преместим в количка.
— Ще вървя.
— Не сте достатъчно силен, за да…
— Ще намеря сили. Бурдо ще ми помогне.
— Много добре. Що се отнася до храната, ние можем…
— Ще се храня от консерви, взети от рафтовете наслуки. Бурдо ще пазарува вместо мен, докато аз…
— Вижте сега…
— Това е положението, докторе. Той ще ми носи голям избор от храни, а аз ще избирам допълнително.
— Взимате ненужни…
— Да опитаме, пък да видим колко злополуки ще изникнат.
Пиаже се вгледа за миг в него и каза:
— Както желаете.