— А Джени? Кога ще мога да я видя?
— Тя е преживяла тежък шок, а има и вътрешни травми. Смятам, че не трябва да има посетители в продължение на няколко дни, освен ако те…
— Няма да напусна изолационното помещение преди да успея да ви убедя в онова, което мисля — рече Дасен. — Кога ще е възможно тя да ме посети?
— След няколко дни. — Той насочи пръст към Дасен. — Вижте, Джилбърт, вие няма да отведете Джени от долината. Тя никога няма да се съгласи да…
— Нека оставим Джени да реши.
— Добре — кимна Пиаже. — Ще видите. — Той отиде до вратата и я отвори. — Уин!
Бурдо мина покрай Пиаже и влезе в стаята.
— Той още ли говори като луд, доктор Лари?
— Ще проведем един експеримент, Уин — рече Пиаже. — С оглед на здравето му и щастието на Джени ние ще го преместим в изолационното отделение. — Пиаже посочи с палец тавана. — Той иска ти да го преместиш.
— Ще докарам един инвалиден стол — каза Бурдо.
— Доктор Дасен иска да се опита да ходи — рече Пиаже.
— А може ли? — Бурдо извърна към Дасен недоумяващото си намръщено лице. — Твърде е слаб, за да стои на краката си дори и за малко…
— Изглежда, че доктор Дасен разчита на твоята сила — каза Пиаже. — Смяташ ли, че ще се справиш?
— Бих могъл да го нося — рече Бурдо, — но това ми прилича на…
— Отнасяй се с него все едно е безпомощно дете — каза Пиаже.
— Щом казвате, доктор Лари.
Бурдо отиде до леглото и помогна на Дасен да седне на края му. От усилието на Дасен му се зави свят. Стаята се накланяше и въртеше и той видя като през мъгла Пиаже да отива до вратата, да я отваря и да застава там, гледайки към Бурдо.
— Засега ще отнеса зловредното си влияние някъде другаде — рече Пиаже. — Джилбърт, нали няма да имате нищо против, ако ви навестявам за кратко — просто като медицинско лице?
— Само ако имам последната дума за това, което правите с мен — каза Дасен.
— Справедливостта изисква да ви предупредя, че превръзките ви трябва да бъдат сменени — забеляза Пиаже.
— Може ли Уин да направи това?
— Доверието ви в Уин е много трогателно — рече Пиаже. — Сигурен съм, че той е впечатлен.
— Може ли той…
— Да, сигурен съм, че може — след като му дам необходимите наставления.
— Добре тогава — отсече Дасен.
С помощта на Бурдо Дасен се изправи с усилие на крака. Стоеше задъхан, облягайки се на негъра. Пиаже излезе и остави вратата отворена.
— Сигурен ли сте, че можете да се справите, сър? — попита Бурдо.
Дасен се опита да направи една крачка. Коленете му бяха като две парчета огъваща се гума. Ако не беше помощта на Бурдо, щеше да се сгромоляса на пода.
— С асансьор ли ще се качим? — попита Дасен.
— Да, сър. Намира се в другия край на коридора.
— Нека се качим с него.
— Да, сър. Извинете ме, сър. — Бурдо се наведе, взе Дасен на ръце и се завъртя настрани за да премине през вратата.
Дасен зърна озадаченото лице на една сестра, която минаваше по коридора. Почувства се глупаво, безпомощен… твърдоглав. Сестрата се намръщи и погледна Бурдо, но той не й обърна внимание и натисна бутона на асансьора с лакътя си. Сестрата закрачи надолу по коридора с тракащи токчета.
Вратите на асансьора се отвориха със съскане.
Бурдо го внесе вътре и натисна с лакът бутона, означен с буквата „П“.
Докато вратите се затваряха, Дасен усети устата си да пресъхва. Погледна нагоре към кремавия таван с продълговата млечнобяла лампа и си помисли: „Те не се поколебаха да пожертват Джени. Защо да се двоумят за Бурдо? Ами ако асансьорът е нагласен, че да се разбие?“
Чу се тихо бръмчене. Дасен усети асансьора да се издига. След малко вратите се отвориха и Бурдо го изнесе навън. Зърна кремавите стени на входно фоайе, махагонова врата с надпис „Изолация“ и после се озоваха вътре.
Това беше дълга стая с три легла и прозорци, гледащи към покрит със смола покрив. Бурдо остави Дасен на най-близкото легло и отстъпи назад.
— Кухнята е там — рече той, сочейки към една двукрила врата в дъното на стаята. — Банята е зад оная врата. — Тази врата беше срещу края на леглото на Дасен. Вдясно от нея имаше още две врати. — Това са вратите на тоалетната и лабораторията. Това ли е което искахте, докторе?
Дасен срещна изучаващия поглед на Бурдо и каза:
— Това ще свърши работа. — Той се усмихна унило и започна да разяснява изискванията си за храната.
— Консерви ли, сър? — попита Бурдо.
— Аз ви натрапвам задължения, зная това — рече Дасен. — Но вие също… като мен… някога. Струва ми се, че ми съчувствате… несъзнателно. Разчитам на това, за да… — Дасен смогна да свие леко рамене.
— Това ли е, което доктор Лари иска да направя?