Дасен лежеше летаргично, обгърнат от тишина.
Страхът да се помръдне надделяваше над всичко останало.
Усети под себе си присъствието на някакъв свят. Но той беше заседнал тук горе. Нещо му махаше. Нещо познато. Той почувства познатия свят и беше отблъснат. В него изобилстваха безброй фалшиви външности, опитващи се да прикрият отломките от преструвки, приспособления и разбити маски. Светът продължаваше да му маха. Това беше място, към което можеше да се приспособи и да му съответства. Усети как се пристяга към него с чувство на бликащо удовлетворение, но после се отдръпна. Отломките. Те бяха навсякъде, като наносен пласт над живота, кремава досада — успокояваща, ласкава, подсладена.
Светът продължаваше да му маха.
Обаянието му беше неизчерпаемо, той беше като бляскав чувал с фойерверки, палитра, залята с крещящи цветове.
Всичко в него беше измама.
Дасен чувстваше това — всичко беше измама, грамада от сигнални клишета и консервирани рефлекси.
Това беше омразен свят.
Кой свят, запита се той. Сантарога… или светът извън нея?
Нещо го сграбчи за рамото.
Той изкрещя.
Дасен се събуди и установи, че все още стене и мънка. Необходимо му беше време за да разбере къде е. Къде бяха безликите богове.
Пиаже се наведе над него, ръката му беше върху рамото на Дасен.
— Имахте кошмар — рече Пиаже и отдръпна ръката си. — Уин се върна с храната… това е.
Стомахът на Дасен се сви от болка.
Бурдо стоеше отдясно до вратата, която се намираше до входната. На съседното легло имаше кутия, пълна с консерви.
— Донесете ми отварачка за консерви и лъжица — рече Дасен.
— Просто ми кажете какво искате и аз ще го отворя — каза Бурдо.
— Ще го отворя аз — възрази Дасен. Надигна се на лакти. Движението накара ръцете му да затуптят, но се чувстваше по-силен — сякаш беше почерпил сили от отчаянието.
— Направете каквото иска — каза Пиаже, докато Бурдо се колебаеше.
Бурдо сви рамене и тръгна към вратата срещу леглото.
Дасен отметна завивките от краката си. После махна на Пиаже да се отдръпне и седна. Краката му докоснаха студения под. Пое дълбоко въздух и залитна към съседното легло. Коленете му бяха по-стабилни, но Дасен усещаше колко бързо ще се изчерпат силите му.
Бурдо се появи отново и му подаде отварачка за консерви с извита дръжка.
Дасен седна до кутията и грабна оттам една солидна зелена консерва, без дори и да погледне етикета. Отвори я, взе предложената му от Бурдо лъжица и вдигна капака.
Боб.
От отворената консерва го лъхна ухание на джаспърс. Погледна етикета: „Произведено в кооперация «Джаспърс»“. Беше написан търговският номер, датата на производство, сочеща миналата година и указание: „Забранено за продажба в други щати. Изложено 1964.“
Дасен се втренчи в консервата. Джаспърс? Не можеше да бъде. Джаспърс не можеше да издържа. Не можеше да бъде запазен от…
— Има ли нещо нередно? — попита Пиаже.
Дасен разгледа консервата: лъскав и блестящ етикет.
Жълтите букви гласяха: „Боб с месен сос и говеждо месо.“
Той пренебрегна примамливия аромат на консервата и надникна в кутията. Опита се да се сети дали при отварянето беше чул онова характерно свистене, издаващо, че консервата е била отваряна, но не можа да си спомни.
— Какво не е наред? — настоя Пиаже.
— Не може да има нищо нередно — рече Бурдо. — Всичко това е частно производство.
Дасен вдигна очи от кутията. Наистина, всички консерви носеха марката на кооперацията. Частно производство!
— Ето — рече Пиаже. Той взе консервата и лъжицата от ръцете на Дасен, опита една капка и се усмихна. После ги върна на Дасен, а той го пое механично.
— Тук всичко е наред — рече Пиаже.
— По-хубаво не може да бъде — обади се Бурдо. — Консервите са от магазина на Пит Маджа, направо от запасите на кооперацията.
— Това е джаспърс — дрезгаво рече Дасен.
— Разбира се, че е джаспърс — отвърна Пиаже. — Произведена е тук за местна консумация и е била оставена на склад в кооперацията, за да не загуби силата си. Но след като сте я отворил, няма да трае дълго и затова по-добре почвайте да ядете. Разполагате може би с пет-десет минути. — Той се засмя тихо. — Благодарете се, че сте тук. Ако бяхте навън и отворехте тази консерва, тя нямаше да трае повече от няколко секунди.
— Защо?
— Неблагоприятна среда — отвърна Пиаже. — Хайде, яжте. Видяхте, че си взех от нея и това не ми навреди.
Дасен опита малко от соса. Усети върху езика си нещо успокояващо, което след това се насочи към гърлото му. Беше вкусно. Гребна пълна лъжица, сложи я в устата си и преглътна.