Усети в стомаха си нещо като тупване — джаспърс.
Дасен се обърна с широко отворени очи към Бурдо и срещна пълния му с почуда поглед. Тъмнокафявите очи на негъра бяха изпъстрени с масленожълти точици и говореха за африкански магии.
Дасен насочи вниманието си към консервата и надникна в нея.
Тя беше празна.
Онова, което се беше случило, се повтори в съзнанието му по един особен начин — сякаш връщаше магнетофонна лента на бързи обороти, паметта му изкрещя: ръката му беше изчерпила съдържанието на консервата, движейки се като бутало. Спомняше си смътно как бе гълтал храната.
Сега разбра какво беше онова тупване. То бе отекнало в съзнанието му. Той вече не беше гладен.
Моето тяло направи това, помисли си Дасен. Беше учуден. Моето тяло направи това.
Пиаже издърпа кутията и лъжицата от покорните му пръсти. Бурдо му помогна да се върне на леглото си, дръпна завивките и ги пооправи.
Моето тяло направи това, мислеше си Дасен.
Нещо го беше тласнало към действие — знанието, че джаспърс губи качествата си… и съзнанието му се беше изключило.
— Така — рече Пиаже.
— Ами превръзките му? — попита Бурдо.
Пиаже провери превръзката на Дасен върху бузата му, наведе се за да я помирише и после се отдръпна.
— Може би тази вечер — каза той.
— Хванахте ме натясно, нали? — попита Дасен, гледайки втренчено към Пиаже.
— Ето го, пак започва — рече Бурдо.
— Уин — каза Пиаже. — Зная, че си имаш свои работи за вършене. Защо не се погрижиш за тях сега и да ме оставиш с Джилбърт? Ако можеш ела пак в шест часа.
Бурдо каза:
— Мога да извикам Уила и да я накарам…
— Не е необходимо да безпокоиш дъщеря си — рече Пиаже. — Тръгвай и…
— Ами ако…
— Няма никаква опасност — отвърна Пиаже.
— Щом казвате — рече Бурдо. Той тръгна към вратата на фоайето, спря се за малко, загледан в Дасен и после излезе.
— Какво не искате да чуе Уин? — попита Дасен.
— Ето го, пак започва — каза Пиаже, повтаряйки думите на Бурдо.
— Сигурно има нещо…
— Няма нищо, което Уин да не трябва да чуе!
— Все пак вие го изпратихте да ме наблюдава… защото е по-особен — каза Дасен. Той си пое дълбоко въздух, усещайки как сетивата му се избистрят и как умът му се прояснява. — Уин беше… безопасен за мен.
— Уин си има свой личен живот, в който вие се намесвате — рече Пиаже. — Той…
— Защо Уин е безопасен за мен?
— Това чувство е ваше, а не мое — отговори Пиаже. — Уин ви спаси да не паднете. Вие показахте една определена способност да се вживявате в чувствата на другите…
— Той е дошъл отвън — рече Дасен. — Той е бил като мен… някога.
— Много от нас са дошли отвън — каза Пиаже.
— И вие ли?
— Не, но…
— Как работи всъщност капанът? — запита Дасен.
— Няма никакъв капан!
— Какво е въздействието на джаспърс върху хората? — попита Дасен.
— Задайте този въпрос на себе си.
— От медицинска гледна точка… докторе?
— От медицинска гледна точка?
— Какво прави джаспърс?
— А, освен другите неща, той ускорява катализата на химическите носители в нервната система — хидрокситриптамин и серотопин.
— Някакви промени в клетките на Голджи?
— Абсолютно никакви. Джаспърс разрушава блокиращите системи, стимулира образното мислене и процесите, свързани с формулиране на съзнанието. Чувстваш се сякаш имаш по-добра… подобрена памет. Това, разбира се, не е така — само ефектът е такъв. Става дума просто за страничен ефект, дължащ се на скоростта, с която…
— Образно мислене — рече Дасен. — Ами ако човек не е способен да се справи с всичките си спомени? Има крайно неприятни, срамни… и потенциално травматични спомени в…
— Ние си имаме и нашите несполуки.
— Опасни несполуки?
— Понякога.
Дасен инстинктивно затвори устата си. Пое дълбоко въздух през носа си. Миризмата на джаспърс връхлетя сетивата му. Погледна към кутията с консерви на съседното легло.
Джаспърс. Гориво на съзнанието. Опасно вещество. Наркотикът на лошите знамения. В ума на Дасен се зареяха умозрителни видения. Обърна се — върху лицето на Пиаже бе изписано разсеяно изражение.
— Не можете да се отървете от него тук в долината, нали? — попита Дасен.
— Кой би искал това?
— Вие се надявате, че ще остана и че ще ви помогна за вашите несполуки.
— Да, определено има работа за вършене.
В Дасен се надигна гняв.
— А как да взема решение? — попита той. — Аз не мога да се отърва от миризмата на…
— Спокойно — промърмори Пиаже. — Успокой се. Дори и няма да забележиш как ще свикнеш.