Всяко общество има своя собствена характерна химия, помисли си Дасен. Свой собствен аромат, нещо съществено с огромна важност, което обаче собствените му членове забелязват в най-малка степен.
Сантарога се беше опитала да го убие, Дасен знаеше това. Запита се дали причината за това не беше, че има различна миризма. Погледна кутията на леглото. Невъзможно! Едва ли отговорът беше толкова повърхностен.
Пиаже заобиколи кутията, скъса от нея малка завита лентичка хартия и я докосна до езика си.
— Тази кутия е била долу на склад — рече той. — Това е хартия, органична материя. Всичко органично се просмуква с джаспърс след известен престой в неговата среда. — Той хвърли лентичката в кутията.
— И аз ли ще стана като тази кутия? — попита Дасен. Той почувства, че до него беше приседнало някакво привидение, нещо, от което не можеше да избяга. Притаеното присъствие се размърда в съзнанието му. — И аз ли ще…
— Избий си тези мисли от главата — рече Пиаже.
— И аз ли ще бъда една от тези несполуки? — попита Дасен.
— Казах ти да престанеш.
— А защо?
Страхът и гневът накараха Дасен да седна на леглото, в главата му се блъскаха предположения, като всяко едно беше по-лошо от предишното. Чувстваше се по-незащитен и по-уязвим от дете, което бяга за да не го набият.
Споменът го връхлетя внезапно и главата му падна на възглавницата. Защо точно сега си спомних това, запита се той. В паметта му беше изникнал един неприятен случай от детството му и сега сетивата му го изживяваха отново. Спомняше си болезнените удари на пръчката по гърба си.
— Вие не сте от онзи тип, при който се проваляме — каза Пиаже.
Дасен се втренчи обвиняващо в ухаещата кутия.
Джаспърс!
— Вие сте от хората, които могат да постигнат много — рече Пиаже. — Защо мислите, че сте тук? Само заради онова глупаво пазарно проучване? Или заради Джени? О, не. Нищо не е толкова изолирано и просто. Сантарога призовава определени хора. И те идват.
Дасен го погледна косо.
— Дойдох тук, за да имате възможността да ме убиете — забеляза Дасен.
— Ние не искаме да ви убиваме!
— В един момент вие допускате, че може да съм прав и в следващия го отхвърляте.
Пиаже въздъхна.
— Имам едно предложение — рече Дасен.
— Кажете го, каквото и да е то.
— Няма да ви хареса — каза Дасен.
Пиаже го погледна ядосано.
— Какво ви се върти в главата?
— Няма да намерите смелост да го изпълните.
— Аз не съм…
— Става дума за нещо като клиничен тест — заяви Дасен. — Предполагам, че ще се опитате да се отметнете. Ще потърсите извинения, ще направите всичко, за да се измъкнете или да го прекратите. Ще се опитате да ме разберете погрешно. Ще се опитате да избягате от…
— За бога, какво ви се върти в главата?
— А може да успеете.
— В какво да успея?
— Да не направите онова, което ви предлагам.
— Не се опитвайте да ме притискате до стената, Джилбърт.
— Ето за какво става дума — рече Дасен и вдигна ръка към Пиаже, който тъкмо щеше да заговори отново. — Искам да ми позволите да ви хипнотизирам.
— Какво?
— Чухте ме.
— Защо?
— Вие сте местен — каза Дасен, — и вашият организъм е напълно обусловен от това… гориво на съзнанието. Искам да видя какво има там вътре, какви са страховете, които вие…
— От всички смахнати…
— Аз не съм някакъв дилетант, който иска да си пъха гагата — рече Дасен. — Аз съм практикуващ психолог и имам опит в хипнотерапията.
— Но какво се надявате да…
— От какво се страхува един човек — каза Дасен. — Човешките страхове са като сигнален огън. Ако разберете какви са страховете на един човек, вие ще откриете дълбоката му мотивация. Зад всеки страх се крие насилие с голяма…
— Глупости! Няма никакво…
— Вие сте медик и знаете тези неща много добре.
Пиаже се втренчи в него и започна мълчаливо да го изучава. След малко каза:
— Е да, всеки човек се страхува от смъртта, разбира се. И…
— И не само това.
— За бог ли се мислите, Джилбърт? Вие просто се въртите…
— „По твоя команда ли полита орелът нагоре и ти ли повеляваш къде да свие той гнездо?“ — попита Дасен и поклати глава. — Пред какво се прекланяте вие?
— А… религия. — Пиаже си пое дълбоко въздух с облекчение. — „Ти няма да се страхуваш от нощния ужас; нито от стрелата, която лети през деня; нито от чумата, която броди във мрака; нито от развилнялата се по пладне разруха.“ Това ли е? Какво…
— Не е това.
— Джилбърт, както сигурно знаете, аз също разбирам от тези неща. Предложението ви да раздвижите пластовете…