— Какво ще раздвижа?
— И двамата знаем, че това не може да се предскаже дори и с най-малка степен на сигурност.
— Вие създавате общност… социална група, общество, в което обаче не желаете да проникна — каза Дасен. — Какво наистина въздига в култ това общество? От една страна вие ми казвате: „Гледай където искаш“ и в същото време ми затръшвате вратите. Във всяко действие…
— Наистина ли вярвате, че някои от нас са се опитали да… ви убият… заради общността?
— А вие не вярвате ли?
— Не би ли могло да има някакво друго обяснение?
— Какво?
Дасен се вгледа продължително в Пиаже. Докторът беше несъмнено обезпокоен и не отвърна на погледа му. Ръцете му се движеха безцелно, а дишането му се беше ускорило.
— Обществата не вярват, че могат да умрат — рече Пиаже. — Оттук би трябвало да следва, че обществото като такова не въздига в култ абсолютно нищо. Ако то не може да умре, над него никога няма да бъде прочетена окончателна присъда.
— А щом няма да има такава — каза Дасен, — то като общество ще прави неща, които отделната личност трудно би могла да понесе.
— Може би — каза тихо Пиаже. — Може би. — И после рече: — Добре тогава. А защо искате да правите този експеримент точно с мен? Аз никога не съм правил опит да ви сторя нещо.
Дасен отмести поглед, изненадан от въпроса. През прозореца се виждаха дървета, а отвъд тях се простираха хълмовете, обграждащи Сантарога. Стори му се, че тези хълмове обграждат самия него, че е оплетен в някаква паяжина от значения.
— А какво ще кажете за хората, които се опитаха да ме убият? — попита Дасен рязко. — Те ще бъдат ли подходящи обекти?
— Може би момчето — отвърна Пиаже. — Във всеки случай аз трябва да го прегледам.
— Пети, от семейство Джорик — рече Дасен. — Несполука, а?
— Мисля, че не.
— Още една откриваща се личност… като мен.
— Значи си спомняте това?
— Тогава вие казахте, че обществото загива и че вие тук ще се откъснете… с помощта на джаспърс.
— Да, спомням си, че говорихме за тези неща — каза Пиаже. — А вие успяхте ли наистина да се откриете? Можете ли да виждате сега? Станахте ли?
Изведнъж Дасен си спомни думите на Джени по телефона: „Пази се.“ И страха, когато тя каза: „Те искат да си тръгнеш.“
В този миг Пиаже отново се превърна в сивата котка, която дебнеше птиците в градината, а Дасен беше все така сам и без хора, на които да се опре. Спомни си езерото, усещането за усещане, надникването в собственото му тяло, онова колективно знание за настроението на другите, споделянето.
Всичките разговори, които бе водил с Пиаже, сега се върнаха в паметта му за да бъдат претеглени и съпоставени. Почувства, че миг след миг всичките му преживявания в Сантарога се бяха наслагвали едно върху друго — чак до този момент.
— Ще ви дам още малко джаспърс — каза Пиаже. — Може би тогава…
— Предполагате, че имам пърхане зад очите ли? — попита Дасен.
Пиаже се усмихна.
— Сара не изменя на изразите от миналото — рече Пиаже, — когато още не бяхме систематизирали отношението си към джаспърс… и към външния свят. Но не се присмивайте на жената или на изразите й. Тя е простодушен и безхитростен човек.
— А аз не съм.
— Вие все още имате някои от предубежденията и предразсъдъците на „не хората“ — каза Пиаже.
— И освен това съм чул и научил прекалено много за вас, че да бъда пуснат да си тръгна — рече Дасен.
— Няма ли дори и да се опитате да станете? — попита Пиаже.
— Какво да стана? — Налудничавите и почти шизофренични приказки на Пиаже го вбесяваха. Говорене! Виждане!
— Само вие знаете това — отговори Пиаже.
— Какво да знам?
Пиаже просто го гледаше втренчено.
— Ще ви кажа каквото знам аз — рече Дасен. — Знам, че моето предложение ви ужасява. Вие не искате да узнаете как прахът за хлебарки на Вина е попаднал в кафето. Вие не искате да узнаете как Клара Шелър е отровила задушеното. Вие не искате да узнаете какво е накарало някого да ме бутне от плаващата скеля. Вие не искате да узнаете защо едно петнайсетгодишно момче бе решило да се опита да ме прониже със стрела. Вие не искате да узнаете защо Джени е сложила отрова в яйцата. Вие не искате да узнаете как една кола беше нагласена, че да ме смачка или как пикапът ми беше превърнат в бомба. Вие не искате да…
— Добре!
Пиаже разтърка брадичката си и се обърна.
— Казах ви, че можете да успеете — рече Дасен.
— Iti vuccati — промърмори Пиаже. — Казано е: „Всяка система или тълкувание стават погрешни, когато бъдат съпоставени с друга, по-сложна система.“ Чудя се дали това не е причината, поради която сте тук — да ни напомните, че не е възможно да има толкова категорично твърдение, което да не може да бъде оспорено.