Той се обърна и се втренчи в Дасен.
— За какво говорите? — попита Дасен. Изведнъж в гласа и поведението на Пиаже се беше появило някакво обезпокоително спокойствие.
— Вътрешното просветление на всички същества е заложено в Аза — рече Пиаже. — Азът, който не може да бъде изолиран, живее в паметта като възприемане на символи. Ние сме съзнаващи индивиди, доколкото проектираме Аза върху рецептивното съдържание на сетивата. Но понякога Азът може да бъде подведен — Азът на индивида или на общността. Чудя се…
— Престанете да отвличате вниманието ми с тези бомбастични речи — каза Дасен. — Вие се опитвате да смените темата и говорите празни…
— Празни… — рече Пиаже. — А, да. Думата „празно“ е доста подходяща за случая. Айнщайн не може да бъде вместен само в математиката. Всяко феноменално съществувание е преходно, относително. Отделните неща не са реални. Във всеки един миг те преминават в нещо друго.
Дасен се надигна в леглото. Беше ли откачил старият доктор?
— Самото действие не води до резултат — рече Пиаже. — Вие се опитвате да хванете абсолютното. Но да търсите нещо установено, означава, че си имате работа с лъжливо въображение. Вие се опитвате да извадите от водата нещо изплъзващо се. Двойствеността е заблуда.
Дасен завъртя глава. В думите му нямаше никакъв смисъл.
— Виждам, че сте объркан — рече Пиаже. — Всъщност вие не познавате собствената си интелектуална енергия. Вие вървите по тесни пътеки. Предлагам ви нови орбити на…
— Това е достатъчно — каза Дасен. В този момент си спомни за езерото, пресипналия женски глас: „Има само едно нещо, което можем да направим.“ И Джени: „И ние го правим.“
— Трябва да се приспособите към условно мислене — рече Пиаже. — По този начин ще можете да разберете относителното съществуване на Аза и да отразите относителната истина за онова, което възприемате. Вие сте способен да го постигнете. Виждам го. Вашата проницателност за актовете на насилие, които ви обграждат…
— Каквото и да правите с мен, вие няма да ме спрете, нали? — попита Дасен. — Вие непрекъснато ме преследвате…
— Кой ви преследва? — попита Пиаже. — Не сте ли вие човекът, който упражнява най-голямо…
— По дяволите! Престанете!
Пиаже го погледна мълчаливо.
— Айнщайн — промърмори Дасен. — Относителност… абсолютното… интелектуална енергия… феноменално… — Той прекъсна изброяването си — умът му беше започнал да работи със скорост, подобна на онази, когато решаваше дали да прелети над дупката в моста.
Шеметна скорост, помисли си Дасен. Като лов на подводници — в мозъка. Въпросът се свеждаше до това колко единици за претърсване можеш да приведеш в действие и колко бързо те могат да се движат.
Усещането си отиде толкова бързо, колкото и беше дошло. Но никога през живота си Дасен не се беше чувствал толкова разтърсен. Тази способност не беше предизвикана от някаква непосредствена опасност… не и този път.
Тесни пътеки, помисли си той. После вдигна учудено очи към Пиаже. В тези думи имаше нещо повече от буквалното им значение. Дали това не беше сантарогийският начин на мислене? Дасен поклати глава. Струваше му се, че това е невъзможно… или малко вероятно.
— Може ли да доразвия тезата си? — попита Пиаже.
Дасен кимна.
— Сигурно сте забелязал прямия начин, по който поднасяме относителните си истини с оглед на някакви продажби — рече Пиаже. — Условното мислене отхвърля всякакъв друг подход. Следователно взаимното уважение е присъщо на условното мислене. Съпоставете това с пазарния подход на онези, които ви изпратиха да ни шпионирате. Те…
— Колко бързо можете да мислите? — попита Дасен.
— Бързо? — Пиаже сви рамене. — Колкото е необходимо.
Колкото е необходимо, помисли си Дасен.
— Може ли да продължа? — попита Пиаже.
Дасен отново кимна.
— Забелязано е — рече Пиаже, — че периодите на върхово натоварване на каналите съвпадат с прекъсването на телевизионния сигнал — това е елементарен факт, който можете да установите без големи усилия. Но благодарение на този прост факт твърде лесно могат да бъдат поставени разходомери в каналите, които да установят броя на работещите приемници за даден момент доста точно. Изобщо не се съмнявам, че това вече е направено. То е толкова очевидно. Помислете сега за манталитета на онези хора, които са способни да направят такова нещо с ближните си и го сравнете с онези, които не са.