Дасен се покашля. Значи това беше истинското обвинение на Сантарога срещу външния свят. Как използваш хората? С достойнство? Или следиш основните им функции с оглед на личните си цели? Външният свят все повече и повече започваше да му изглежда като място на дразнеща празнота и скалъпено ласкателство.
Аз наистина започвам да мисля като сантарогиец, реши Дасен. В тази мисъл се прокрадна тържеството на победата. Това беше част от първоначалния му план за работата му тук.
— Не е чудно — рече Пиаже — да открием, че един стопроцентов военен закон се прилага в рекламната дейност и политиката, които са просто друг вид война, нали така. И прехвърлянето от една област в друга става без никакъв проблем. При всяка една от тях има способи за съсредоточаване на силите и изобличаване на врага. Диференциалната математика и прогнозите също вършат добра работа, независимо за какво бойно поле става дума.
Армии, мислеше си Дасен. Беше се втренчил в движещите се устни на Пиаже. Изведнъж му стана чудно как разговорът им се беше отклонил в толкова различна област. Умишлено ли беше направил това Пиаже? Те говореха за слабото място на Сантарога, за страховете и…
— Накарахте ме да се позамисля — рече Пиаже. — Ще ви изоставя за известно време и ще видя дали мога да стигна до нещо конструктивно. До възглавницата ви има звънец. На този етаж няма сестри, но ако възникне нещо непредвидено, някоя от тях ще дойде достатъчно бързо. От време на време ще ви навестяват. Искате ли нещо за четене? Мога ли да ви изпратя нещо?
Нещо конструктивно, чудеше се Дасен. Какво има той предвид?
— Какво ще кажете за няколко броя от нашия местен вестник? — попита Пиаже.
— Малко листове за писма и писалка — рече Дасен. Той се поколеба и после каза: — Да, и вестниците.
— Много добре. Опитайте се да починете. Изглежда, че се възстановявате, но не трябва да се претоварвате.
Пиаже се обърна и излезе от стаята.
След малко в стаята влетя червенокоса сестра с купчина вестници, листове с редове и една от онези писалки, при които мастилото се спускаше по спирала. Тя ги сложи на нощното му шкафче и каза:
— Искате ли да пооправим леглото ви?
— Не, благодаря.
Вниманието на Дасен беше привлечено от удивителната й прилика с Ол Мардън.
— Вие сте от семейство Мардън — рече той.
— Нещо друго? — попита тя и излезе.
А така, хванах я!, помисли си Дасен.
Той погледна купчината вестници и си спомни как бе обикалял Сантарога за да намери редакцията на вестника. Сега, когато бяха дошли толкова лесно при него, те вече не му изглеждаха така примамливи. Той се измъкна от леглото и откри, че слабостта в коленете му вече не беше толкова голяма.
Вниманието му беше привлечено от консервите.
Разрови се в кутията, намери консерва с ябълков сок и бързо го изпи, докато ухаеше още на джаспърс. Надяваше се, че храната ще му върне онази яснота и бързина на мисълта, която бе изпитал на моста и за кратко докато беше с Пиаже.
Ябълковият сок утоли глада му и остави в него някакво смътно безпокойство — нищо друго.
Дали въздействието намаляваше, питаше се той. Все по-големи ли трябваше да стават дозите при всеки следващ път? Дали просто не беше вече привикнал?
Може би беше лапнал въдицата?
Спомни си как Джени го молеше и убеждаваше. Гориво на съзнанието. Какво, за бога, беше открила Сантарога?
Дасен погледна към хълмовете, виждащи се между дърветата. Някъде под полезрението му гореше огън, над който се издигаше спираловидна нишка дим, изкачваща се над хребета. Втренчи се в дима, усещайки някакъв странен и натрапчив мистицизъм. Невидимият огън будеше у него дълбоко примитивно чувство. Пушекът изписваше призрачен подпис, нещо от собственото му генетическо минало. Не изпитваше никакъв страх. Вместо това сякаш се беше слял с някаква част от себе си, откъсната от него през детството.
Да се отблъснем към повърхността на детството, помисли си той.
Тогава разбра, че сантарогиецът не се беше откъснал от примитивното си минало. Той го съхраняваше в себе си под ципите на съзнанието си.
Докъде ще стигна с превръщането си в сантарогиец, преди да се върна обратно, чудеше се той. Аз имам дълг към Селадор и онези, които ме наеха. Кога да спра?
Мисълта да се върне във външния свят го изпълни с дълбоко отвращение. Усети в гърлото си непоносимо гадене, а слепоочията му започнаха болезнено да туптят. Замисли се за дразнещата празнота на външния свят — хаотични отломки от живот, съзнания с фалшиви кръпки, свят, почти лишен от всичко, което може да накара душата да се издигне и извиси.