Животът навън няма никакъв фундамент, мислеше си той, никаква опорна последователност, която да свърже частите в едно. Там имаше само повърхностни блестящи улици, осеяни с бляскави хипнотични табели и знаци, които отвличаха вниманието ти. А зад блясъка нямаше нищо друго, освен голите конструкции на стълбове и подпори… и разруха.
Не мога да се върна, помисли си той. После се добра до леглото си и легна напречно върху него. Моят дълг — трябва да се върна. Какво става с мен? Прекалено много ли чаках?
Излъга ли ме Пиаже за въздействието на джаспърс?
Дасен се обърна по гръб и сложи ръка върху очите си. Какъв беше химическият състав на джаспърс? Тук Селадор не можеше да му бъде от помощ; извън долината веществото се разпадаше.
Знаех това, мислеше си Дасен. Знаех го през цялото време.
Той свали ръката от очите си. Нямаше никакво съмнение какво прави в момента: бягаше от отговорност. Погледна вратите срещу себе си — кухня, лаборатория…
Въздишка повдигна гърдите му.
Сиренето щеше да бъде най-добрия носител, той знаеше това. В него джаспърс беше най-траен. Лабораторията… и малко сирене.
Натисна звънеца до предната табла на леглото.
Сепна се от глас, дошъл непосредствено иззад главата му:
— Незабавно ли да дойде при вас сестра?
Дасен се обърна и видя мрежата на говорител, вграден в стената.
— Бих искал… малко сирене с джаспърс — рече той.
— О… веднага, сър. — В този женски глас се долови радост, която говорителят не можа да скрие.
След малко червенокосата сестра, върху чието лице се виждаше генетическия отпечатък на Мардън, влезе с рамо напред в стаята, носейки поднос. Тя го остави върху купчината вестници, намираща се на шкафчето на Дасен.
— Ето ви и вас, докторе — рече тя. — Донесох ви и малко бисквити.
— Благодаря — отвърна Дасен.
Преди да излезе, момичето каза:
— Джени ще се зарадва да научи това.
— Джени будна ли е?
— О, да. Повечето от проблемите й бяха свързани с алергичната реакция на аконита. Ние изчистихме организма й от отровата и сега тя се възстановява много бързо. Иска да става. Това винаги е добър признак.
— Как е попаднала отровата в храната? — запита Дасен.
— Една от сестрите се объркала, че това е кутия с МСГ. Тя…
— Но как е попаднала в кухнята?
— Още не сме разбрали. Няма съмнение, че това е някаква глупава случайност.
— Няма съмнение — промърмори Дасен.
— Добре, изяжте сиренето и си починете — каза тя. — Ако имате нужда от нещо, звъннете.
Дасен погледна златистата бучка сирене. Уханието на джаспърс дразнеше обонянието му. Той отчупи с пръсти едно малко парченце и го сложи на езика си. Сетивата му се разбудиха. Без това да беше продиктувано от съзнателната му воля, той сложи парчето върху устата си и го глътна: превъзходен успокояващ вкус. Умът му рязко се проясни и оживи.
Каквото и да става, помисли си Дасен, светът трябва да научи за това вещество.
Измъкна се от леглото и се изправи. Челото му затуптя от болка. Затвори очи, усети, че му се вие свят и се подпря на леглото.
Световъртежът премина.
Върху подноса имаше нож. Той отряза едно парче от златистото блокче и спря ръката си, която го поднасяше към устата му.
Тялото прави това, помисли си той. Чувстваше, че организмът му иска още и си обеща да си го позволи… но по-късно. Първо, лабораторията.
Вътре намери каквото очакваше: не беше много, но стигаше. Имаше хубава центрофуга, микротом, микроскоп за двете очи с контролируемо осветление, газова горелка, редици с чисти епруветки — всички инструменти и езотерични пособия на бранша.
Дасен намери съд със стерилна вода и още един с алкохол и сложи парченца от сиренето в направения от него разтвор. После нагря една колба, приготви предметното стъкло и разгледа материала под микроскопа.
Пред очите му се появи нишковидна обточена структура. Засилвайки увеличението, нишките се превърнаха в удължени спирали, очертаващи се върху основния материал.
Дасен се отпусна на стола озадачен. Нишките приличаха на гъбовиден мицелий. Това потвърждаваше първоначалното му предположение. Той имаше работа с някакъв вид гъбички.
Но кой все пак беше активният елемент?
Дасен затвори очи за да помисли и установи, че трепери от умора.
Работѝ спокойно, каза си той. Ти не си специалист.
Някои от експериментите изискваха време, за да узреят, помисли си Дасен. Могат и да почакат. Добра се до леглото и се просна върху одеялата. Лявата му ръка се пресегна към сиренето и отчупи едно парче.