— Какво се е случило с вас двамата? — попита той.
— Мисля, че току-що имахме спречкване и го поизгладихме — отвърна Дасен. — Не съм сигурен.
Пиаже се покашля. Върху кръглото му лице беше изписана увереност, помисли си Дасен. Той обаче не можеше да бъде убеден в тази си преценка, защото съсредоточеното изражение на доктора бе изгладило чертите му. Във всеки случай малко по-късно увереността изчезна и бе заменена от широко отворените заинтригувани от Дасен очи.
— Изглеждате значително по-добре — рече Пиаже. — Цветът на лицето ви е по-добър. Чувствате ли се по-силен?
— Всъщност, да.
Пиаже погледна остатъка от сиренето върху шкафчето, отиде до него и го помириса.
— Малко е поостаряло — каза той. — Ще се погрижа да ви донесат друга, по-прясна бучка.
— Направете го — рече Дасен.
— Ще ми позволите ли да видя превръзките ви? — попита Пиаже.
— Струва ми се, че говорихме Бурдо да се занимава с превръзките ми.
— Уин е задържан у дома от нетърпящи отлагане обстоятелства. Утре се омъжва дъщеря му, знаете как е. Ще дойде по-късно.
— Не знаех за това.
— Единственият проблем е къщата на новобрачната двойка да бъде построена на време — каза Пиаже. — Закъсняхме малко, защото решихме да строим четири наведнъж на един и същи парцел. Мястото е хубаво — двамата с Джени може да си харесате някоя от тях.
— Чудесно — рече Дасен. — Всички я карате заедно и строите къщи за младоженците.
— Ние се грижим за хората си — отвърна Пиаже. — Нека сега погледнем тези превръзки, става ли?
— Става.
— Радвам се, че сте станал по-разумен — каза Пиаже. — Връщам се веднага. — Той влезе в лабораторията и след миг се върна с една количка, която намести до леглото на Дасен и след това започна да реже бинтовете около главата му.
— Видях, че нещо сте се мотал в лабораторията — рече Пиаже.
Съприкосновението на въздуха с изгорената буза накара Дасен да трепне.
— Мотаене ли му викате на онова, което съм правил там?
— А какво правихте там? — попита Пиаже. Той се наведе и разгледа бузата на Дасен. — Тук раната заздравява добре. Мисля, че няма да остане даже и белег.
— Търся активния елемент в джаспърс — рече Дасен.
— Правени са няколко опита — каза Пиаже. — Бедата е, че всички сме твърде заети с по-неотложни проблеми.
— Значи вие сте правил опит да откриете това? — попита Дасен.
— Когато бях по-млад.
Дасен изчака да махнат превръзката от главата му и след това попита:
— Имате ли някакви бележки, някакво резюме на…
— Нямам бележки, никога не е оставало време.
Пиаже се зае с дясната ръка на Дасен.
— А какво открихте?
— Получих бульон, богат на аминокиселини — каза Пиаже. — На тази ръка ще ви остане белег, нищо тревожно, бързо ще се оправите. Можете да благодарите на джаспърс за това.
— Какво? — Дасен вдигна недоумяващо очи.
— Природата взима едно, но дава друго. В резултат на джаспърс в химията на организма ви настъпват промени, които ви правят по-предразположен към алергични реакции, но тук вие ще оздравеете от пет до шест пъти по-бързо, отколкото ако бяхте навън.
Дасен погледна надолу към откритата си ръка. Върху изгореното място вече се беше появила нова розова кожа. Видя гънката на споменатия от Пиаже белег.
— За каква химическа промяна в организма говорихте? — попита Дасен.
— Ами, тя се изразява най-вече в по-добър хормонален баланс — отвърна Пиаже. — Баланс, който прилича повече на този при зародиша.
— Това не се покрива с алергичните реакции — възрази Дасен.
— Не казвам, че е просто нещо — рече Пиаже. — Протегни ръката си насам. Не мърдай сега.
Дасен изчака да свършат с превръзката му и след това попита:
— А какво ще кажете за химическия състав и…
— Нещо сродно между вирус и бактерии — отговори Пиаже. — Структурата в известно отношение е гъбовидна, но…
— Видях под микроскоп клетъчната структура на пробата.
— Да, но без ядра. Определено има някакъв клетъчен материал, но той може да бъде превърнат във вирусни кристали.
— На тях ли се дължи ефектът на джаспърс?
— Не, но те могат да бъдат поставени в подходяща среда и след необходимото развитие предизвикват желания ефект.
— Каква среда?
— Вие знаете каква среда, Джилбърт.
— Пещерата на кооперацията?
— Да. — Пиаже размота бинтовете от лявата ръка на Дасен. — Не мисля, че тук ще останат толкова белези.
— Кое е уникалното в биологическата среда на пещерата? — попита Дасен.
— Не знаем със сигурност.
— Не се ли е опитвал някой да…