— Имаме много неотложни проблеми, свързани с издръжката ни, Джилбърт — каза Пиаже.
Дасен наведе глава и проследи как Пиаже довършва превръзката на лявата му ръка. Издръжката ни, чудеше се той.
— Ще има ли някой нещо против да разгледам вътре? — попита Дасен.
— Определено не… веднага щом можете да отделите време. — Пиаже върна инструментите и материалите в количката и я бутна настрани. — Така. Мисля, че утре ще можем да свалим превръзките ви. Подобрявате се с чудесна скорост.
— Наистина ли?
Пиаже му се усмихна.
— Парите за новата ви кола ще дойдат от застраховката ви от гаража — рече той. — Предполагам, че Джени ви е казала за колата.
— Каза ми.
— Ще сменим също и дрехите ви. Има ли нещо друго?
— Какво ще кажете да смените свободата ми на избор?
— Вие имате свобода на избор, Джилбърт и още по-широк периметър, от който да избирате. Сега имам…
— Задръжте съвета си — рече Дасен.
— Съвет? Щях да ви кажа, че имам една доста интересна информация за вас. В предложението ви да прегледам хората, които обвинявате, че са се опитали да ви убият, имаше…
— Предложението ми вие да прегледате?
— Позволих си да доразвия предложението ви.
— Значи сте ги подлагал на хипноза — каза Дасен. — Приготвихте ли Дейвисова диаграма за податливостта им към…
— Аз не съм ги хипнотизирал — рязко каза Пиаже. — Ще ме изслушате ли без да ме прекъсвате?
Дасен въздъхна и погледна към тавана.
— Разпитах няколко от тези хора — каза Пиаже. — Най-напред поговорих с момчето, Пети Джорик, защото той ми е основната грижа, като се има предвид, че току-що го освободих от… училище. Изникна един крайно интересен факт.
— О?
— Всеки един от тези хора има категорични подсъзнателни причини да се страхува и да мрази външния свят.
— Какво? — Дасен обърна към Пиаже озадаченото си намръщено лице.
— Те не са ви нападали вас като Джилбърт Дасен — рече Пиаже. — За тях вие сте бил външният човек. Има една силна и неопределена…
— Искате да кажете, че според вас това е достатъчно и в него няма нищо лошо…
— Причините, както предполагахте, са неосъзнателни — каза Пиаже. — Но схемата на мотивацията…
— Значи Джени едновременно ме обича и ме мрази… като външен човек?
— Разберете нещо, Джилбърт. Джени не е правила опит да ви стори нещо. Била е една сестра-стажантка, която…
— Джени сама ми каза, че тя е приготвила…
— Само в най-широк смисъл — рече Пиаже. — Джени е отишла в кухнята за диетична храна, поръчала ви е нещо и е наблюдавала как го приготвят. Но тя не е можела да следи всяко…
— И тази… тази омраза към външните хора — каза Дасен, — вие смятате, че това е причината, накарала някои от хората ви да се опитат да ме убият?
— Фактите говорят за това, Джилбърт.
Дасен го погледна втренчено. Пиаже вярваше в това — нямаше никакво съмнение.
— Значи, докато съм тук, просто трябва да се пазя от сантарогийците, които мразят външни хора — каза Дасен.
— Сега вече няма от какво да се страхувате въобще — рече Пиаже. — Вие вече не сте външен човек. Вие сте един от нас. И когато двамата с Джени се ожените…
— От всички глупости, които съм чувал — каза Дасен, — тази е най-голямата! Това… това хлапе, Пети, то просто искаше да ме прониже със стрелата, защото…
— То има патологичен страх от това да напусне долината и да замине да учи в колеж извън нея — рече Пиаже. — Пети, разбира се, ще го преодолее, но емоциите от детството имат по…
— Прахът за хлебарки в кафето — рече Дасен. — Това беше просто…
— Това е една много тъжна история — каза Пиаже. — В колежа тя се влюбила в едно момче, което не било от долината — точно както и Джени, бих добавил. Разликата е, че приятелят й я съблазнил и после я изоставил. Тя има дъщеря, която…
— Боже мой! Вие наистина вярвате в тези глупости — рече Дасен. Той се оттласна и се облегна на предната табла на леглото си, гледайки ядосано към Пиаже.
— Джилбърт, много по-лесно ми е да повярвам в това, отколкото в налудничавата ти теория, че цяла Сантарога е предприела съгласувано нападение срещу теб. В края на краищата вие сам трябва да разберете…
— Разбира се — рече Дасен. — Искам да изясните инцидента на моста. Искам да разбера как…
— Това е най-лесно за обяснение — каза Пиаже. — Въпросният млад мъж беше влюбен в Джени, преди да се появите на сцената.
— Значи той просто е изчакал момента, когато…
— Всичко е било на несъзнателно ниво, Джилбърт, уверявам ви в това.
Дасен само го погледна втренчено. Структурата на построената от Пиаже теория му заприлича на дърво. То беше като дървото от съня му. Могъщ ствол, издигащ се към дневната светлина — съзнанието. Корените растяха долу в мрака. Клоните се издаваха настрани и се люлееха, разпръсквайки листа и плодове. Това беше една логична структура, въпреки цялата й погрешност.