Дасен разбра, че дървото не може да бъде повалено. То беше твърде солидно. А броят им в гората на Сантарога беше прекалено голям. „Това е дърво, нали разбираш? Не прилича ли на всички останали?“
— Смятам, че когато намериш време да помислиш — каза Пиаже, — ти ще разбереш истината за онова…
— О, без съмнение — рече Дасен.
— Аз ще… ъ-ъ… ще ви изпратя още прясно сирене — каза Пиаже. — От специалните запаси.
— Направете го.
— Разбирам напълно — рече Пиаже. — В момента си мислите, че сте много циничен и умен. Но по-късно ще промените мнението си. — Той излезе от стаята.
Дасен остана втренчен в затворената врата дълго след като Пиаже си беше отишъл. Докторът не можеше да разбере това и никога нямаше да бъде способен да го разбере. Нито един сантарогиец не би могъл. Дори и Джени, независимо от изострената й от любовта чувствителност. Обяснението на Пиаже беше твърде лесно за възприемане. То щеше да бъде официалната линия.
Трябва да се махна от тази смахната долина, помисли си Дасен.
Той тъкмо се измъкна от леглото, когато една гологлава, топчеста и млада сестра-стажантка влезе в стаята с поднос в ръката.
— О, вие сте станал — рече тя. — Това е добре.
Тя премести стария поднос от шкафчето на стола и сложи новия на мястото на стария.
— Само ще пооправя малко леглото ви, докато сте станал — каза тя.
Дасен стоеше настрани, докато тя се суетеше около леглото. Малко по-късно сестрата си тръгна, отнасяйки стария поднос със себе си.
Той погледна донесеното от нея — златист резен сирене, бисквити, чаша и бутилка бира с джаспърс.
В пристъп на гняв Дасен запрати сиренето в стената. Стоеше втренчен в мръсотията пред себе си, когато усети върху езика си успокояващ вкус и това го накара да се осъзнае, че изблизва от пръстите си полепналите трошици сирене.
Погледна собствената си ръка така, сякаш принадлежеше на някой друг. Принуди се съзнателно да не се навежда и да не събира сиренето от пода. После се обърна към бирата. Зад бутилката имаше отварачка. Наля течността в чашата и пи на чести глътки. Едва когато чашата беше пресушена, той усети богатия аромат на джаспърс в последните капчици бира.
Подтискайки пристъпа на треперене, Дасен остави чашата на нощното шкафче и пропълзя в леглото сякаш търсеше убежище.
Тялото му отказваше да бъде лишавано. Не хората взимаха джаспърс, мислеше си той. Джаспърс взимаше хората. Почувства в съзнанието му нещо да се разширява, усети тътнежа на някакво войнство, раздиращо вътрешния пейзаж на психиката му. Времето престана да тече по нормалния начин, стана сгъстено и експлозивно.
Някъде в една от болничните стаи се чуха целеустремени стъпки. Изщракване на ключ — някъде бе настъпил мрак. Затваряне на врата.
Дасен отвори очите си и видя прозорец и сияние на звезди. С помощта на тази светлина той зърна един нов резен сирене, поставен върху нощното му шкафче. Мръсотията по пода и стената беше почистена. Спомни си гласа на Джени — нежен, мелодичен, като плясъка на тъмни води върху скалите, печален и трепетен.
Беше ли Джени тук в мрака?
Сетивата му не му дадоха отговор.
Потърси пипнешком звънеца до предната табла на леглото и го натисна.
От говорителя се разнесе глас:
— Желаете ли сестра?
— Колко е часа? — попита Дасен.
— Три и двайсет и четири през нощта. Искате ли приспивателно хапче?
— Не… благодаря.
Седна на леглото и плъзна крака към пода, вторачен в сиренето.
— Само часът ли ви интересуваше? — попита говорителят.
— Колко тежи една цяла пита сирене джаспърс? — попита той.
— Колко тежи? — Последва пауза и после гласът каза: — Различно. Най-малките са по петнайсетина килограма. Защо?
— Изпратете ми един цял калъп — рече той.
— Цял… Нямате ли сирене сега?
— Необходим ми е за лабораторен анализ — рече той и си помисли: Така! Да видим сега дали Пиаже е честен към мен.
— Искате да бъде донесен утре сутринта, когато станете?
— Вече съм станал. Донесете ми и един халат и чехли, ако можете.
— Не е ли по-добре да почакате, докторе. Ако…
— Допитайте се до доктор Пиаже, ако е необходимо — рече Дасен. — Искам сиренето веднага.
— Добре. — Гласът й прозвуча неодобрително.
Дасен зачака, седейки на края на леглото. Погледна през прозореца към нощта. Отчупи разсеяно едно парченце от сиренето на шкафчето, сдъвка го и преглътна.