След малко вратата на фоайето се отвори и през нея проникна клин от светлина. В стаята влезе висока побеляла сестра и запали осветлението. Тя буташе голяма количка със златиста пита сирене, върху която все още проблясваше восъчният й печат.
— Това са осемнайсет килограма първокачествено сирене джаспърс — каза тя. — Къде да го оставя? — В гласа й имаше нотки на обида и протест.
— Намерете му място на една от масите в лабораторията — рече той. — Къде са халатът и чехлите?
— Ако имате търпение, ще ви ги донеса — каза сестрата. Тя влезе устремено в лабораторията, малко по-късно се появи отново и отиде до тясната врата в дъното на стаята. Оказа се, че това е килер. Сестрата извади оттам един зелен халат и чифт черни чехли, които тръсна до леглото на Дасен.
— Това ли е всичко… сър?
— Засега това е всичко.
— Хм. — Тя излезе от стаята и трясна вратата като форма на последен коментар.
Дасен си взе още една хапка от сиренето върху шкафчето, облече халата, обу чехлите и влезе в лабораторията. Сестрата беше оставила там да свети. Калъпът сирене лежеше на открита метална маса от дясната му страна.
Алкохолът няма да му навреди, помисли си той. Иначе не би могло да го има в местната бира. Какво го разрушава? Слънчевата светлина?
Спомни си за мътната червена светлина в пещерата на кооперацията.
Добре, имаше начини това да се разбере. Нави ръкавите на халата си и се залови за работа.
За около час той беше превърнал три четвърти от питата в подобен на мляко разтвор, който беше събрал в стъкленица за киселини. После започна да го подава към центрофугата.
Върху съдържанието на първите епруветки се беше образувал слой, напомнящ хромолитография. Близо до ръба имаше тънък пласт от сребристосиво вещество.
Дасен изля течността, прогори дупка в дъното на епруветката и духвайки в направената от него дупка, извади твърдите тела непокътнати. Сложи част от сивото вещество на предметно стъкло и го разгледа под микроскоп.
Онова, което видя, беше мицелна структура, деформирана, но все пак се познаваше. Помириса предметното стъкло. Ухаеше на джаспърс. Постави ръка върху ключа за регулиране на светлината и въртейки го, разгледа пробата. Изведнъж тя започна да се сбръчква и да се превръща в кристали пред очите му.
Дасен погледна ключа за регулиране на светлината. Това беше спектрална бленда и в този момент пропускаше светлина в обхвата на Ангстрьом — 4000–5800. Забеляза, че червеният край се пречупваше.
Един следващ поглед през микроскопа показа, че пробата се беше смалила, превръщайки се в бяла маса от кристали.
Тогава ще прибегнем до слънчева светлина.
Какво щеше да свърши работа, чудеше се той. Бомба, която да направи отвор в пещерата? Преносима ултравиолетова лампа?
Докато си мислеше тези неща, Дасен почувства как мракът навън се разкъса, за да разкрие някакво очертание, от черното езеро се надигаше чудовище.
Потръпна и се извърна към стъкленицата с подобния на мляко разтвор. Работейки механично, той наля останалата част от разтвора в центрофугата, отдели сребристобелия слой и го събра в една тъмнокафява бутилка. Беше получил почти двеста и петдесет грама екстракт от джаспърс.
Помириса бутилката — остро и недвусмислено ухание на джаспърс. Изсипа бутилката в плитък съд, гребна част от веществото с шпатула и го докосна с език.
Почувства се наелектризиран, избухнаха далечни фойерверки, преминавайки от езика до гръбнака му. Усети, че можеше да вижда с върха на езика си или с върха на пръста си. Дасен почувства как сърцевината на съзнанието му се превръща в стоманена ядка, заобградена от разруха. Съсредоточи силите си и се застави да погледне към съда с екстракт от джаспърс.
Празен!
Какво го беше унищожило? Защо беше празен?
Погледна дланта на дясната си ръка. Колко близо беше тя до лицето му! Върху розовата плът се виждаха сребристосиви парченца.
Гърлото, стомахът, ръцете и краката му пулсират и изтръпват. Кожата по цялото му тяло гореше. Почувства някак отчуждено, че тялото му се плъзва към пода, но съприкосновението с този под изгори плътта му.
Изял съм всичкия екстракт от съда, помисли си той.
Какво щеше да бъде въздействието… въздействието на активния елемент, съдържащ се в повече от петнайсет килограма сирене джаспърс? Какъв щеше да бъде ефектът? Какъв беше ефектът? Стори му се, че този въпрос е дори и по-интересен.
Какво правеше екстрактът с мен?
Задавайки си този въпрос, той почувства страдание. Това не беше страх, а чисто страдание, усещане, че губи контакт с реалността.