— Осемнайсет килограма. — Сестрата.
— Организмът му е в много тежко състояние. — Пиаже. — Докарайте тук един респиратор.
— Докторе, ами ако той… — Очевидно сестрата не успя да доизкаже опасенията си.
— Аз съм… готов, Пиаже.
Готов за какво, зачуди се Дасен.
Установи, че ако се съсредоточи, може да накара блясъка да избледнее. Ослепителната светлина на часа се стопи и се превърна в тунел от яснота, в далечния край на който беше Пиаже. Дасен лежеше безпомощно вторачен и неспособен да се помръдне, докато Пиаже се приближаваше към него, носейки стъкленица за киселини, от която излизаха пушек и пара.
Киселина, помисли си Дасен, тълкувайки думите на сестрата. Ако умра, те ще ме разтворят и ще ме отмият в канала. Няма да има нито тяло, нито улики.
Тунелът се сгромоляса.
Усещането за блясък се разшири и после се сви.
Може би вече не мога да бъда, помисли си Дасен.
Мракът се сгъсти.
Може би вече не мога да правя нищо, мислеше си той.
Стана още по-тъмно.
Може би вече не мога да имам нищо, помисли си той. Небитие.
ТРИНАДЕСЕТ
— Трябваше или да те убия, или да те излекувам — каза жълтият бог.
— Измивам си ръцете от теб — рече белият бог.
— Ти отхвърли онова, което ти предложих — обвини го червеният бог.
— Разсмиваш ме — заяви черният бог.
— Няма нито едно дърво, което да си ти — отбеляза зеленият бог.
— Сега ние си тръгваме и само един от нас ще се върне — казаха боговете в хор.
Някой се покашля.
— Защо нямате лица? — попита Дасен. — Имате цветове, но нямате лица.
— Какво? — Това беше един тътнещо трептящ глас.
— Твоят глас е много особен за бог — рече Дасен. Той отвори очи и видя тъмното, намръщено и недоумяващо лице на Бурдо.
— Аз ни най-малко не съм бог — заяви Бурдо. — Какво говорите, доктор Джил. Вие отново имате кошмар.
Дасен премигна и се опита да помръдне ръцете си. Не последва никакво движение. Той повдигна глава и погледна надолу към тялото си. Бяха го вързали здраво в усмирителна риза. Вонеше на дезинфектиращи вещества, на джаспърс, а имаше и още някаква миризма на вкиснато. Огледа се. Все още се намираше в изолационното отделение. Главата му падна обратно на възглавницата.
— Защо съм вързан така? — прошепна Дасен.
— Какво казахте, сър?
Дасен повтори въпроса си.
— Ами, доктор Джил, не искахме да се нараните сам.
— Кога… кога ще ме освободите?
— Доктор Лари каза да ви развържем веднага щом се събудите.
— Аз съм… буден.
— Знам това, сър. Просто… — Бурдо сви рамене и започна да разкопчава ремъците при ръкавите на усмирителната риза.
— Колко време? — прошепна Дасен.
— Колко време сте тук в това състояние?
Дасен кимна.
— Три пълни дни и още малко. Почти е обед.
Приспособленията за стягане бяха развързани. Бурдо помогна на Дасен да седне, освободи и гърба и махна усмирителната риза.
Дасен усещаше, че гърбът му е чувствителен. Навярно беше ожулен. Мускулите му реагираха, сякаш принадлежаха на някой друг. Това е едно изцяло ново тяло, помисли си Дасен.
Бурдо се приближи към него с бяла болнична престилка, облече му я и я върза на гърба.
— Искате ли сестрата да дойде да разтрие гърба ви? — попита той. — Имате няколко зачервени места, които не изглеждат добре.
— Не… благодаря.
Дасен вдигна една от чуждите ръце. Към лицето му се приближи една позната ръка. Това беше неговата собствена ръка. Нима е възможно това да е неговата ръка, чудеше се той, когато мускулите й принадлежаха на някой друг?
— Доктор Лари каза, че никой никога преди не е взимал толкова много джаспърс наведнъж — рече Бурдо. — Джаспърсът е хубаво нещо, сър, но всеки ще ви каже, че не може да се взима по много.
— А… Джени…
— Тя е добре, доктор Джил. Но се поболя от тревога по вас. И всички ние.
Дасен помести единия от чуждите крайници, а после другия, докато двата крака увиснаха от леглото. Погледна надолу към собствените си колене. Беше много странно.
— Вижте сега — рече Бурдо. — Най-добре е да лежите в леглото.
— Аз… аз.
— До банята ли искате да отидете? Най-добре да ви донеса подлогата.
— Не… аз… — Дасен поклати глава. Изведнъж той разбра какво не беше наред. Тялото беше гладно.
— Гладен — продума той.
— Добре, защо не казахте. Тук има храна, която ви очаква.
Бурдо взе една купа и я поднесе към Дасен. Обгърна го богатият аромат на джаспърс. Той се пресегна към купата, но Бурдо каза:
— Най-добре да ви нахраня аз, доктор Джил. Не изглеждате много стабилен.