— Господин комисар…
— Отговаряй! Имал ли си през август тази година интимни отношения с Анжелик? — Изведнъж Барлие разбра, че е забравил презимето на мъртвата прислужничка, и трябваше да се позамисли, за да си го припомни. — Повтарям: имал ли си интимни отношения с Анжелик Троло?
— Не. Вече казах.
— Ходил си с нея на кино.
— Само два пъти.
— Любил ли си се с нея?
— Не! Не) Още веднаж повтарям — не.
— Знаеше ли, че е бременна?
— Не! Не съм обелил дума с нея през последните два месеца!
— А ако някой каже, че те е виждал с нея през последните дни?
— Ще излъже най-нагло! Покажете ми го този, който ще каже такова нещо, само ми го покажете…
— Какво си правил вчера сутринта?
— Не ви засяга. Казах ви, че нямам нищо общо с тази история.
— Какво си правил вчера сутринта? Спомни си.
— Същото, което и всяка друга сутрин. Най-напред се събудих, а после закусих. След това излязох от къщи.
— В колко часа излезе? Къде отиде?
— Не съм гледал часовника. А къде съм бил, си е моя лична работа.
— Не е само твоя лична работа. Ще трябва да си припомниш всичко, което си правил вчера, и да ни се отчетеш за всяка минута. Такъв е животът, синко.
— Няма да ви се отчитам за нищо. Не ви засяга какво съм правил вчера сутринта, не е ваша работа. Освен това не съм длъжен да доказвам, че съм невинен. Вие сте тези, които трябва да докажете, че съм замесен в тази воняща история. А вие нямате никакви доводи против мен освен няколко женски клюки. Нищо повече!
Барлие въздъхна и остави димящата лула върху папката на бюрото:
— Както искаш, синко. Исках да си поговоря с теб човешки. Но щом предпочиташ да бъдеш разпитан официално… Добре, така да бъде. Ще бъдеш разпитан официално.
Той натисна копчето на звънеца в стаята на инспекторите. След минута на вратата застана Жавре. В лявата си ръка държеше сандвич със сирене. Той преглътна и изтри устни с ръка:
— Слушам, шефе.
— Ще вземеш при себе си този младеж и ще го разпиташ официално, с протокол. Ще го разпиташ относно обстоятелствата на неговото познанство с убитата вчера Анжелик Троло и относно това какво е правил вчера между осем и десет часа сутринта. Следобед ще те смени Льоклерк. Ще си починеш малко и вечерта отново ще го поемеш. Сутринта ще си отидеш в къщи. Ще ти дам почивен ден.
Лицето на дългокосия младеж се опъна и стана зло. Той хвърли към Барлие изпълнен с омраза поглед:
— Нямам какво повече да казвам. Казах ви всичко. Повече нито дума няма да обеля.
— О, ще обелиш, миличък — разсмя се Жавре, — виждал съм къде-къде по инатчии от теб, но в края на краищата и те са проговаряли. Ти още не познаваш възможностите ни.
Той се приближи до Бержере и леко го потупа по рамото:
— Хайде, тръгвай, приятелю. Работа ни чака…
Барлие беше закопчал палтото си, когато телефонът на бюрото му пронизително иззвъня. Той реши, че сигурно госпожа Барлие иска да разбере дали ще се прибере в къщи за обяд, и изпита леко угризение на съвестта, че не беше намерил време да й позвъни. Бързо вдигна слушалката. Чу в нея изпълнения с деликатен упрек глас на съдия-следователя Фьовре:
— Комисарят Барлие? Нали ми обещахте да ме държите в течение… Как протича следствието?
— Не съм забравил, господин следовател. Просто няма нищо ново…
— Никого ли не сте разпитвали? — Сега в гласа на следователя звучеше учудване. — Не сте ли се придвижили поне крачка напред?
Барлие усети, че започва да се изпотява. Наистина, беше с балтон и това би могло да обясни състоянието му, но той си припомни, че в същност при всеки разговор със съдия-следователя Фьовре беше изпитвал неприятно чувство на лепкавост по врата си. Опита се да заглуши раздразнението, което се надигаше у него, и започна да обяснява търпеливо:
— Разбира се, следствието се придвижва напред, господин следовател. В настоящия момент например се разпитва един човек…
— Възнамерявате ли да го арестувате?
— Засега не, господин следовател.
— А кога най-сетне ще арестувате някого? Ако продължаваме да се мотаем, журналистите ще ни изядат с парцалите, те само това и чакат…
Барлие изтри оросеното си с пот чело и с леко запъване отговори:
— Вие разбирате, господин следовател, че не мога да арестувам първия човек, който ми попадне подръка, само за да трябва веднага след това да го пусна. Естествено…
— Разбирам всичко, господин комисар — прекъсна го нетърпеливо Фьовре, — но независимо от моето разбиране общественото мнение изисква от нас оперативност и бързо реагиране. Надявам се, че утре ще арестувате някого!