— Ще се постарая, господин следовател — измънка Барлие, — ще се постарая да арестувам някого утре. Само че…
— Чудесно! Великолепно! Нищо не издига така авторитета на следствените органи в очите на обществеността, както добрата организация и бързото действие! Уведомете ме веднага щом арестувате някого. Ще се включа в разпитите. Сега нямам време, чака ме важна служебна среща, позвънете ми утре! Довиждане, господин комисар!
Барлие искаше да каже още нещо, но не успя. Преди да си отвори устата, чу звука от оставената телефонна слушалка.
Той въздъхна тежко и продължи да стои със слушалката в ръка. После я остави на мястото й. Поразмисли и позвъни на жена си да я предупреди, че днес ще закъснее.
Седна да обядва в близкия ресторант „Одеон“. Поръча си рибена чорба и задушен заек. Изпи две големи чаши червено вино. След обяда му се прииска калвадос. Поръча си една чашка и започна да го смуче бавно, докато размишляваше за случая. За младия Бержере, който отказваше да обясни какво е правил вчера сутринта, за нервния младеж, който се учудваше, че не го арестуват, за госпожа Марше, превръщаща се в статуя при думите, че комисарят иска да разговаря със сина й, и за господин Марше, господствуващ зад бара на своето бистро като гръмовержеца Зевс. Помисли си и за мъртвата прислужничка — просто момиче от Бретан, което не беше позволявало на момчетата да опипват коляното му, а вчера беше проявило доверие към убиеца. За Анжелик Барлие мисли най-дълго.
След като изпи калвадоса си и вече се чудеше дали да не обърне още една чашка, съзря на вратата на ресторанта инспектор Льоклерк. Той продължи да се оглежда несигурно известно време, докато не съзря Барлие.
Той тръгна към комисаря, промъквайки се между масичките, а Барлие с внезапна спазма на сърцето си помнели, че ако неговият син беше жив, щеше да прилича на този млад инспектор. От няколко месеца насам подобни мисли често му се мотаеха из главата и разваляха настроението му. Затова той вече се беше наежил вътрешно, когато инспекторът се добра до неговата маса.
— Какво искаш? — попита го Барлие сухо. — Не може ли човек поне спокойно да се нахрани?
Льоклерк се стъписа.
— Мислех си, шефе, че ще бъдете доволен да научите какво съм разбрал…
— За в бъдеще —- гласът на комисаря беше заядлив — помни, че ако не е въпрос на живот и смърт, не искам да ме безпокоиш по време на обяд. А сега, след като така и така си тук, казвай какъв вятър те довя насам. Сядай, синко.
Льоклерк беше почервенял като рак.
— Извинете, шефе, но ми се струваше…
— Казах, сядай. Щом си дошъл, казвай, каквото имаш за казване.
Инспекторът притеснено приседна и започна да докладва:
— Разговарях с четирима клиенти на Марше. Лесно ги открих. Те ходят в заведението му всеки тен.
— И какво ти казаха?
— За съжаление не са единодушни. Четвъртият твърди нещо съвсем различно от останалите трима…
— Случва се, синко. Винаги става така. Ще трябва да свикнеш. Какво казват тримата?
— Според тях е било както винаги: най-напред е дошла тя, а после — той. Четвъртият твърди, че е било обратно.
— Но нито един от тях не твърди, че са дошли заедно, нали?
— Не, шефе. Нито един.
— И май че това е най-важното, момче — престана да се цупи Барлие. — Разбира се, остава младият Марше. Как стои въпросът с неговото алиби?
Льоклерк почувствува, че настроението на комисаря е влязло вече в нормалните граници и тонът му стана по-свободен.
— С него нямахме проблеми. Инспектор Фуше провери алибито му. Отначало си мислехме, че нищо няма да научим, но после се оказа, че всичко е адски просто. Достатъчно беше да попитаме в университета. Веднага се намериха куп свидетели. Той е бил там.
— През цялото време ли? На всички лекции?
— На всички лекции и през цялото време. Изобщо не разбирам защо му е трябвало да лъже.
— Ще разбереш — усмихна се комисарят. — Вероятно е имал някаква цел, за да излъже. Така поне ми се струва на мен. Сега всичко зависи от информацията, която ще успеем да изстискаме от младия Бержере. Впрочем ти обядвал ли си?
— Не, шефе.
— Тогава използувай случая да обядваш. Днес ще се освободиш чак късно през нощта. Ще трябва да смениш Жавре. Той сега разпитва Бержере. Хапни нещо и после го смени. Той ще ти каже в каква насока да задаваш въпросите.
— Готово, шефе. Ще го изстискам като лимон — с радост прие задачата Льоклерк и се озърна за келнерката, а комисарят си помисли, че това момче нещо прекалено охотно се натиска за всякакъв вид работа, демонстрирайки радост в моментите, когато по-естествено би било да не бъде чак пък толкова доволно. И за кой ли път през последните дни Барлие се запита дали ентусиазмът на Льоклерк не е предназначен специално за него, дали не е маска, скриваща истинските чувства на инспектора. Но веднага си припомни, че самият той на годините на Льоклерк също така се палеше при всяка задача, която му възлагаха, и малко се позасрами от своето моментно съмнение.