— Господине… вие… как смеете… господине… — езикът на Марше се преплиташе, а очите му сякаш щяха да изхвръкнат. — Аз…
— И може би щяхте да успеете — продължи Барлие с равен глас, — ако не бяха най-близките ви хора. Ако не бяха тези, които са ви обичали. Съпругата ви и синът ви. Вашият син ви е обичал толкова много, че не се поколеба да поеме подозренията върху себе си. Докато майка му е отсъствувала от къщи, Луи е забелязал вашите усуквания около момичето. Когато вчера разговарях с него, той внезапно съобрази, че именно вае можете да бъдете убиецът. И като добър син взе решение, което му прави чест. Каза ми, че ь деня на убийството не е бил на лекции и следователно няма алиби. Но полицията работи прецизно, господине. Ние установихме, че онзи ден Луи Марше е присъствувал на всички лекции и поради това в никакъв случай не е имал възможност да убие Анжелик Троло. При това положение възникна въпросът (логично, нали, господине?) кого е искал да прикрие той, насочвайки подозренията към себе си. Отговорът беше недвусмислен.
Барлие замълча и започна да чопли лулата си с металното устройство, което беше купил предния ден, за да замени с него няколкото медни телчета, служещи му досега за тази цел. След миг вдигна очи от лулата и продължи:
— Още по-показателно беше поведението на госпожа Марше. Тя просто създаде фалшиво алиби. Не мисля, че е била ваша съучастничка. Но тя бързо е разбрала всичко и е решила да поеме нещата в свои ръце. В действителност госпожа Марше — комисарят леко склони глава пред жената пред него — е била ръководната фигура в семейството ви. Винаги тя е уреждала всички семейни проблеми. Тя ми каза, че сте отишли заедно в бара, напускайки жилището в осем и половина. Излъгахте ме, госпожо Марше. Съпругът ви е дошъл в заведението едва в десет без петнадесет. Това потвърдиха трима клиенти на бистрото… Той е имал предостатъчно време да убие прислужничката. Не е било необходимо убиецът да идва отвън. Анжелик не е отваряла вратата на никого. Убиецът е бил в жилището, а жертвата не е подозирала нищо…
— Нямате право! — изсъска Марше. — Тези глупости сте си ги изсмукали от пръстите! Аз съм невинен!
— Невинните хора не се нуждаят от фалшиво алиби, господин Марше — заяви спокойно Барлие. — Вие не опровергахте жена си, когато тя каза, че онзи ден сте отишли заедно в бистрото. Това в същност и предреши изхода на следствието.
Всички се бяха втренчили в него, а погледите им бяха заредени с омраза. Комисарят отклони очи и започна да прережда безсмислено папките по бюрото си. Вече смяташе да нареди на Льоклерк да изведе Марше, когато телефонът на бюрото му пронизително иззвъня.
Вдигна слушалката. Послуша и рече:
— Добър ден, господин следовател… Разбира се, че не съм ви забравил… Тъкмо исках да ви се обадя. Смятам да арестувам един човек… Казва се Люсиен Марше. Бил е неин работодател… Разбира се, можете веднага да го разпитате. Изпращам ви го с цялата документация… Моля!… Но да, можем да го разпитаме и заедно… Довиждане, господин следовател.
Той остави слушалката върху вилката и инстинктивно изтри леко изпотеното си чело. Ноемврийският дъжд зад прозореца продължаваше кротко да ръми, а мокрият гълъб се разхождаше бавно по перваза.