— Наистина ли ви е необходимо всичко? — попитах аз, обръщайки се към него. — Земята и Луната?
Той вдигна мръсната си длан.
— Само права върху Луната. Останалото можете да си го запазите.
— Все пак е твърде много. За такова огромно недвижимо имущество ще ви се наложи да дадете повече от две хиляди.
Ексар се намръщи и потръпна с цялото си тяло.
— Колко… Колко повече?
— Добре, без глупости. Сделката е голяма! Не говорим вече за мостове, реки или морета. Вие купувате целия свят и част от друг в допълнение. Ще ви се наложи да се бръкнете. Гответе парите.
— Колко? — изглежда, че тялото му се тресеше цялото под мръсния костюм. Хората се обръщаха към нас. — Колко? — прошепна той.
— Петдесет хиляди. Дори това е дяволски евтино. Сам разбирате.
Екскар челият омекна. Страшните му очи изглежда потънаха още по-навътре.
— Вие сте луд — промърмори той с притихнал глас. — Вие не сте на себе си.
Притеглих го силно за пеша на сакото.
— Ексар, чуйте — заговорих бързо, а той се опитваше да се измъкне, — разбирам, че прекалих. Но вие можете да дадете повече от две хиляди. Искам да знам вашата най-висока цена. Иначе за какъв дявол ще си губя времето с вас? И кой друг ще си губи времето с вас?
Той се спря. След това вдигна глава и закима. А когато тръгнахме рамо до рамо, му пуснах сакото. Всичко започваше отначало!
— Добре. Вие ще ми отстъпите, а аз — на вас. Да вдигнем малко цената. Последната ви дума! Колко можете да дадете?
Той се огледа и замислено облиза устните си с мръсен език. Езикът му също беше мръсен. Наистина! Някаква мръсотия, приличаща на мазнина или може би на сажди, покриваше целия му език.
— Какво ще кажете за две хиляди и петстотин? — попита той след малко. — Повече не мога. Няма да ми остане нито цент.
Той беше от същото тесто, от което бях и аз — търгаш до мозъка на костите си.
— Да се разберем за три хиляди — не отстъпвах аз. — Нима три хиляди са много? Още някакви си петстотин долара! Помислете какво получавате за това! Земята — цялата планета, и риболова, и полезните изкопаеми, и съкровищата, а освен това и всичките богатства на Луната. Става ли?
— Не мога. Просто не мога. Бих искал, но не мога. — Той поклати глава, като че ли искаше да се избави от тиковете и гърчовете си. — Да се разберем така. Давам ви две хиляди и шестстотин. За това ми отстъпвате Земята, а на Луната само съкровищата. Оставям ви полезните изкопаеми. Ще мина и без тях.
— Нека бъдат две хиляди и осемстотин и вземете полезните изкопаеми. Сигурен съм, че ще ви потрябват. Взимайте и владейте. Още двеста долара и всичко ще е ваше.
— Не мога да притежавам всичко. Има неща, които не са ми по джоба. Какво ще кажете за две хиляди шестстотин и петдесет без правата върху полезните изкопаеми и съкровищата?
Работите потръгнаха. Чувствах го.
— Ето последната ми дума — казах аз. — Не мога да си губя за това целия ден. Предлагам ви две хиляди седемстотин и петдесет и нито цент по-малко. За това ви давам Земята и правото да търсите съкровища на Луната. Избирайте което искате.
— Добре — каза той. — По дяволите, съгласен съм.
— Две хиляди седемстотин и петдесет за Земята и съкровищата?
— Не, точно две хиляди и седемстотин и никакви права на Луната. Да забравим за нея. Точно две хиляди и седемстотин и получавам Земята.
— Става — възкликнах аз и си стиснахме ръцете. Спряхме се на тази цена.
След това го прегърнах през раменете — струва ли си да обръщам внимание на мръсотията му, щом този тип ми снесе две хиляди и седемстотин долара — и се отправихме отново към аптеката.
— Необходима ми е разписка — напомни той.
— Отлично — отвърнах. — Ще ви напиша същото — продавам всичко, което владея или имам право да продавам. Направихте добра покупка.
— И вие не спечелихте малко за вашата стока — отвърна той. Сега ми харесваше. Треперещ, мръсен, какъвто и да е, но той беше свой човек.
Отидохме при аптекаря да заверим разписката и, честна дума, по-противен човек от него не бях виждал.
— Направихте хубав бизнес, а? — каза той. — Но не се ли разгорещихте много?
— Я слушайте — отвърнах аз. — Вашата работа е да заверявате. — Показах разписката на Ексар. — Става ли?
Той се изкашля и започна да изучава разписката.
— Всичко, което владеете или имате право да продавате. Прекрасно. И знаете ли какво, споменете за пълномощията си като търговски агент, за вашите професионални пълномощия.
Прибавих споменатите изменения и се разписах. Аптекарят завери разписката.
Ексар извади от джоба на панталоните си пачката. Отброи петдесет и четири пращящи, нови петдесетдоларови банкноти и ги постави върху стъклото на тезгяха. След това внимателно взе разписката, прибра я и се отправи към вратата.