Телефонистката най-после бе намерила Рикардо. Той беше недоволен.
— Имам факултетен съвет, Барни. Ще ти позвъня по-късно.
— Почакай една секунда — помолих го аз. — Затънал съм в една история и не знам ще мога ли да се измъкна от нея. Много ми е необходим съвет.
Говорех без прекъсване — в слушалката се чуваха гласовете на някакви босове, а аз на един дъх разказвах това, което ми се случи след сутрешния ни разговор, как изглеждаше Ексар, на какво ухаеше, какъв странен телевизор гледаше, как се отказа от правата върху Луната и си отиде, като се увери, че е купил Земята. Какво е казал по въпроса Морис Барлап и какви са ми подозренията по този повод. Всичко му казах.
— Има обаче едно нещо — засмях се аз, като се преструвах, че приемам тази история на сериозно. — Какъв съм аз, та да сключвам подобни сделки, а?
Известно време той размишляваше.
— Не знам, Барни, възможно ли е това. Трябва да се разгледат всички „за“ и „против“. Може би е свързано с ООН.
— С ООН ли? Не разбирам. Какво отношение към това има ООН?
— Съвсем пряко. Спомни си изследването, което ние заедно с теб проведохме в ООН преди две години.
Той говореше с намеци, за да не могат да го разберат стоящите наоколо му колеги. Но аз разбрах. Разбрах.
Ексар изглежда бе подушил, че Рикардо ми бе дал възможност да изкарам нещо от разпродажбата на бракувано обзавеждане и канцеларска мебел от нюйоркската сграда на ООН. Даже тогава ми издадоха официален документ. В някоя картотека и досега се пази бланка на ООН, върху която е написано, че аз съм техен официален представител по продажбата на неподлежащо на ликвидиране, бракувано обзавеждане и канцеларска мебел.
Ето ви я и юридическата обосновка!
— Мислите, че този документ е действителен? — попитах Рикардо. — Да допуснем, че Земята е бракувано имущество. Но защо неподлежащо на ликвидиране?
— Международните закони са объркана работа, Барни. А тук нещата могат да се окажат много по-сложни. Трябва да помисля и да реша как да се постъпи.
— Да, как? Какво да правя, Рикардо?
— Барни — сърдито извика той, — казах ти, че съм на факултетен съвет, дявол да го вземе! Факултетен съвет.
И окачи слушалката. Изскочих като луд от аптеката, грабнах такси и полетях към хотела, където живееше Ексар.
От какво се изплаших така? Не знам, но едва не получих удар. Всичко това бе твърде значително за малък човек като мен и в тази значителност имаше нещо опасно. В крайна сметка бих могъл да стана най-големият идиот в човешката история. Никой вече няма да сключва с мен сделки. Чувствах се така, сякаш някой е поискал да му продам някаква снимка, аз съм отговорил „заповядайте“, а после се оказва, че това е било снимка на свръхсекретни атомни ракети. Като че ли случайно съм продал страната си. Само че на практика е още по-лошо — продал съм целия този свят! Длъжен съм обаче да го откупя, длъжен съм!
Когато се втурнах в стаята на Ексар, той вече се готвеше да си тръгва. Слагаше интересния си транзисторен телевизор в евтин кожен куфар. Не затворих вратата зад себе си, за да е по-светло в стаята.
— Работата е свършена — каза той. — Всичко е свършено. Повече сделки няма да има.
Преградих му пътя.
— Ексар — започнах аз. — Чуйте какво ще ви кажа. Вие не сте човек. Като мен например.
— Аз, уважаеми, съм много по-човечен от вас!
— Възможно е, но не сте земянин — в това е работата! Защо ви е Земята?
— На мен изобщо не ми трябва. Аз представлявам определено лице.
Виж ти, съвсем направо! Прав си, Морис Барлап! Впих поглед в рибешките му очи, които се бяха приближили плътно до мен. Но не отстъпих.
— Вие сте нечий агент — процедих бавно. — Чий? И защо му е потрябвала Земята?
— Това не е моя работа. Аз съм агент. И само купувам за него.
— Получаватели комисионна?
— Да, разбира се, да не би да работя за този, дето духа.
„Да, не работиш за този, дето духа“ — помислих си. Цялото това кашляне, тиковете, гърчовете. Разбрах откъде са. Той не е свикнал с нашия климат. Така както аз, ако се озовях в Канада, сигурно щях да се разболея поради разликата във водата или от нещо друго.
А мръсотията върху лицето му е нещо като крем против изгаряне! От нашето Слънце! Всичко е от ясно по-ясно — щорите са спуснати, лицето е изцапано, мръсотията по дрехите е същата като тази на лицето.
Ексар не беше просяк. Всичко друго, но не и това. „Размърдай си мозъка, Барни — казах си. — Този тип здравата те преметна!“
— Колко изкарвате — десет процента? — Той не ми отговори, а се наклони към мен, задиша тежко и се загърчи. — Ще ви платя повече, Ексар. Знаете ли колко ще ви дам? Петнайсет процента! Неприятно ми е като гледам човек като вас как се мъчи за някакви си въшливи десет процента.