След като вече е набелязала бъдещата жертва на своята добронамереност, тя подлага отново младия Котек на своето изгарящо любопитство. Колкото повече се възхищава от Чайковски, толкова повече изисква да бъде осведомена за заниманията и живота му. Какво прави в този момент? За какво мисли? Какви са средствата му за съществуване, семейните му връзки, вкусовете му в областта на музиката, литературата, театъра? Има ли много приятели? Търси ли компанията на жени? Обезпокоен от хиляди недискретни въпроси, Котек отговаря внимателно и тихо, като че ли се бои, че издава държавна тайна. Да, Чайковски, за когото признава, че му е много близък, работи в момента над една симфония и мисли дори за опера, но работата на преподавател в Консерваторията му отнема много време и той проклина задълженията, които го откъсват от творчеството му. Ако поне беше заплатен за труда си! Но той получава недостатъчна заплата, а животът в Москва е много скъп. Освен това трябва да посреща нуждите на семейството, за което може да се каже, че е многобройно и харчи много. Всъщност бащата, Иля Петрович, някогашен минен инженер, е почтен човек, но неспособен да управлява парите си, се е разорил в спекулации и разчита на петимата си синове – Пьотър, Иполит, Николай, Анатол, Модест, и на дъщеря си Александра, за да му помагат. Но докато Иполит и Николай са с установено положение и безукорно поведение, а Александра е взела добър съпруг, двамата по-малки братя близнаци Модест и Анатол, които уж се готвят – единият за съдия, другият за литератор, не престават да искат издръжка от брат си, с десет години по-възрастен от тях, прекрасен композитор и гордост за цялото семейство. Познавайки почти женската чувствителност на по-възрастния си брат, те използват разни претексти, за да го разнежат. Когато научил, че Модест е решил да се откаже от юридическата си и журналистическа кариера, за да се посвети срещу добро възнаграждение на възпитанието на едно седемгодишно дете Коля, по рождение глухонямо, Пьотър Чайковски бил толкова развълнуван, че плакал публично. Успокоил се само когато разбрал със сигурност, че бащата на Коля, някой си Кураки, е вложил цялата си надежда в този изпратен му от съдбата възпитател, за да успее след време да излекува сина си. Според Котек привързаността на Модест към недъгавото дете толкова трогнала Чайковски, че той бил готов да прости всички минали грешки на своя по-млад брат. Предавайки тази семейна случка, самият Котек е с прегракнал глас и с насълзени очи. Но Надежда го подозира, че е развълнуван не толкова от поведението на Модест към малкия Коля, колкото от наивността и нежността на все така обезоръжения и щедър Чайковски.
Изведнъж тя си спомня, че някои зли езици говорят за особените нрави на Николай Рубинщайн и за оргиите, които организирал с ученици, момичета и момчета от Консерваторията. Дали невинният Йосиф Котек не е от тези, които скришом там се отдават на игри, които моралът не позволява? И Пьотър Чайковски, който посещава тези среди, където се позволява всичко под прикритието на естетска свобода, не е ли подведен от примера на търсачите на забранените удоволствия? Но не! Такова отклонение би се почувствало по някакъв начин в музиката на учителя. А тази музика притежава спонтанността, истината, чистотата на небесната реч. Да се усъмниш в това би било равностойно да се изплезиш пред икона. От всичко, което е казал Котек, Надежда е запомнила само едно нещо: Чайковски няма пари, а е гениален, а тя не е гениална и не знае какво да прави с парите си. Заключението є се налага с ослепяваща яснота – от любов към музиката трябва да помогне на Чайковски. Този на вид безкористен жест ще бъде всъщност с двойно преимущество. Като стане официален меценат на композитора, ще спечели приятелството му и може, ако е рекъл Господ, да стигне до завидната роля на съветничка и вдъхновителка. Като му спестява всекидневните грижи, като го предпазва от грозната действителност, като го купи, тя ще направи услуга на Русия, която няма велики хора, а и на самата себе си, защото е мечтала още от дете да се слее духовно с някакво висше същество. Решена да направи два удара наведнъж, тя приготвя тежка шепа златни рубли и ги увива в бележка с лаконичен текст. Дали пък няма да го обиди тази властна и непристойна парична помощ? Тя трепери, очаквайки резултата от своята инициатива, но още на другия ден се успокоява. Чайковски не само, че не е шокиран от дръзката є постъпка, но се чувства окрилен от вниманието, надминаващо всички очаквания.