Окуражена, тя няма вече никакви скрупули и му поръчва нов музикален препис, който ще му плати в брой. И този път той така бързо изпълнява поръчката, че получавайки я, тя не е наясно дали е благодетелка или длъжница на Чайковски. „Като оставим настрана дълбоката симпатия, която изпитвам към вас, страх ме е да не ме разглезите много“ – му пише тя на 15 февруари 1877 г. […] „Бих искала да ви кажа по този случай много, много неща за невероятните чувства, които изпитвам към вас, но не смея да прекалявам с малкото свободно време, с което разполагате. Ще кажа простичко, че колкото да е абстрактно, това чувство ми е скъпо като най-красивото, най-възвишеното от всички тези чувства, на които човешката душа е способна.“ То се знае, че съответно възнаграждение придружава това признание в платоническа любов.
След двадесет и четири часа получателят реагира с любезност и смиреност, които смайват Надежда. „Позволете ми да ви благодаря за възнаграждението, което е повече от щедро за тази малка работа. […] Изпитвам към вас чувства на най-голяма симпатия. Не смятайте, че това са само фрази. Вие не сте ми толкова непозната, колкото предполагате. Ако желаете да ме удостоите с писмо, за да изразите всичко, което искате да ми кажете, ще ви бъда много признателен.“ Развълнувана от тази писмовна милувка, тя му дава нова поръчка на 7 март, като използва случая да му опише меланхолията си, търсенето на недостъпен идеал и му поисква снимка. „Бих желала – казва тя – да открия по лицето ви това вдъхновение, тези чувства, под чието влияние сте написали тази музика, която пренася човешкото същество в света на усещанията, стремежите и желанията, които животът не може да задоволи. […] Считам човека-музикант за най-съвършеното същество, което природата е създала. […] Затова, след като се възстанових от впечатлението, което ми направиха вашите творби, пожелах да узная кой е човекът, композирал тази музика.“ След известно колебание признава дори, че е предприела малка анкета относно личността му, давайки ухо на всички свидетелства и подтиквайки към най-неделикатни признания. „Трябва да ви кажа – добавя, за да го успокои, – че много често това, което другите осъждаха у вас, ме изпълваше с възхищение[…]. Щастлива съм, че човекът и музикантът са така прекрасно, така хармонично съчетани у вас […]. Щастлива съм да видя, че моят идеал е осъществим, че не съм принудена да се откажа от него, но че тъкмо обратното – той ми става по-скъп и по-близък […]. Беше време, когато много исках да се запозная с вас. Сега обаче колкото пљ ме очаровате, толкова повече се боя от една среща. Мисля, че ще бъда неспособна да ви говоря […]. Предпочитам да мисля за вас отдалече, да ви чувам чрез вашата музика и да споделям чрез нея моите чувства с вашите.“ По-нататък тя се осмелява да му поиска да напише траурен марш по известни мотиви от операта му „Опричник“, които є допадат.
Покорно, без да се бави, той приема предложението и на 16 март Надежда фон Мек тържествуваща получава своя „погребален марш“, придружен с писмо, чиято скромност я трогва. „Не зная дали ще сте доволна от марша и дано съм успял поне приблизително да се доближа до това, за което сте мечтала. Ако не съм успял, не се колебайте да ми кажете истината. Един ден може би ще успея да напиша нещо по-подходящо.“
Как би могла да устои на усърдието и на умението на един гений, който е толкова щастлив да я послуша? Възхищението є от Чайковски расте с гордостта є, че е готов да изпълни нейните заповеди. Но би ли бил така усърден да задоволява музикалните є капризи, ако престанеше да му заплаща с такава точност? Не е важно! Платено или безплатно, приятелството на един човек, който стотици меломани аплодират на всеки концерт, е неочакван късмет за една жена, която диша спокойно само чрез висотата на чувствата си. На следващия месец, не желаейки да се спира на такъв благодатен път, ненаситната Надежда внушава на Чайковски да напише концерт за пиано и цигулка, който ще има за тема и заглавие „Упрек“. „Този упрек – уточнява тя на 30 април 1877 г. – трябва да бъде огледало на непоносимо душевно състояние, което може да се изрази с думите: Не мога повече! Трябва да има разбито сърце, потъпкана вяра, засегнати убеждения, откраднато щастие и всичко, което е скъпо на човешкото същество и което му е било безжалостно отнето. […] Нищо не може по-добре от музиката да предаде тези чувства и никой не би могъл по-добре от вас да ги изрази за сметка на друг и затова ви предавам, без да се колебая, моите чувства, мисли и желания. Сигурна съм, че не греша, като поверявам в истински чисти ръце всичко най-скъпо, което притежавам.“ Предполагала ли е, че ще има такава власт над композитора? Този път Чайковски се измъква под различни причини за предложената му композиция „Упрек“. Но пък разкрива на Надежда всичко, което е на сърцето му. Не е ли това по-ценен подарък от каквато и да било композиция по поръчка? Без лицемерен срам той смята, че помощта, която Надежда му дава от време на време, му е нужна повече от всякога. „Общо взето – є пише той на 1 май 1877 г., – в моите връзки с вас съществува този деликатен периметър, в който всеки път, когато си пишем, се намесва факторът пари. Нека допуснем, че за един артист никога не е унизително да получава заплащане за своя труд, но една композиция като тази, която искате, изисква известна душевна нагласа, която се нарича вдъхновение, която невинаги имам на разположение и бих бил като артист нечестен, ако с цел да подобря материалното си положение, ви изпратех, възползвайки се от техническото си умение, фалшива монета срещу истинска.“