III
Най-сетне новини от него! Цели седмици Надежда чезне в очакване! Разпознавайки почерка на любимия върху плика, тя се готви за разгара на щастието. Писмото, изпратено от Москва, носи дата 3 юли 1877 г. Баронесата прочита първите редове и изведнъж радостното є нетърпение преминава в смайване и отчаяние. „Многоуважаема Надежда Филаретовна, [...] за бога извинете ме, че не ви писах по-рано. Ето кратката история на всичко, което ми се случи през това време. Трябва първо да ви кажа, че се сгодих през последните дни на месец май. Ето как стана това. Известно време преди това получих писмо от едно момиче, което познавах и което вече бях срещал. От това писмо разбрах, че отдавна е влюбено в мен. Признанието беше така спонтанно и пламенно, че реших да му отговоря, нещо, което винаги съм отбягвал да правя в подобни случаи. Въпреки че отговорът ми не му даваше никаква надежда за взаимност, между нас се започна редовна размяна на писма. Без да ви занимавам с подробности, аз се съгласих да го посетя, както искаше. Защо постъпих така? Днес ми се струва, че някаква злокобна сила ме тласкаше към това момиче. На срещата обясних отново, че не изпитвам никакви чувства към него освен симпатия и благодарност за любовта, която ми засвидетелстваше. След като си тръгнах, започнах да разсъждавам върху лекомислието на своята постъпка. Щом не го обичам и след като не искам да окуражавам неговите чувства, защо отидох да го посетя и как ще свърши всичко това? От писмото, което то ми изпрати после, дойдох до заключението, че след като съм стигнал толкова далеч и ако се откажех изведнъж от това момиче, бих го направил наистина нещастно, което би довело до трагичен край. И така аз се намерих пред трудна алтернатива: да запазя свободата си с цената на смъртта на това момиче – думата „смърт“ не е никак силна в случая, защото то изпитва към мен безгранична любов – или да се оженя. Не можех да не избера второто решение. Това, което ме подкрепи в моето решение, е, че старият ми осемдесет и две годишен баща и всичките ми близки мечтаят да ме видят оженен. И така една прекрасна вечер отидох при бъдещата си съпруга и искрено є казах, че не я обичам, но че при всички случаи ще бъда за нея верен и благодарен приятел: описах є подробно характера си – моята раздразнителност, нестабилното ми настроение, социалната ми нагласа и най-сетне материалните условия на моето съществуване. След всичко това я попитах дали иска да стане моя жена. Естествено, отговорът беше положителен.“