Доктор Джеймс Мортимър, приятел и домашен лекар на покойния, даде показания в същия дух.
Истината по този случай е съвсем проста: всяка вечер, преди да си легне, сър Чарлз Баскервил имал обичай да се разхожда в имението си по известната алея с тисовете9. Показанията на семейство Баримор свидетелствуват, че това било негов навик. На 4 юни сър Чарлз обявил намерението си да замине на другия ден за Лондон и наредил на Баримор да приготви багажа му. Тази вечер, както обикновено, той излязъл, за да направи нощната си разходка, през време на която имал навика да изпушва по една пура. И вече не се върнал. Когато в дванадесет часа Баримор видял входната врата все още отворена, той се обезпокоил и като запалил един фенер, излязъл да търси господаря си. Този ден било влажно, та стъпките на сър Чарлз по алеята можели да се проследят лесно. Към средата на тази алея има врата, която води към тресавището. Има признаци, които показват, че сър Чарлз е постоял там известно време. После пак е продължил разходката си и … на другия край на алеята било открито тялото му. Един факт, който остава необяснен, е показанието на Баримор, че следите на господаря му менят характера си от момента, в който той е подминал вратата: сякаш след това той е ходил на пръсти. Някой си циганин Мърфи, търговец на коне, бил по това време из тресавището на неголямо разстояние от алеята, но според собствените му признания тогава бил пиян повече от всеки друг път. Той твърди, че чул викове, но не можел да каже от коя посока са идвали.
По тялото на сър Чарлз не са намерени никакви следи от насилие и въпреки че лекарските показания изтъкват неимоверното изменение на лицето (така неимоверно, че доктор Мортимър отначало не искал да повярва, че пред него наистина лежи неговият приятел и пациент), беше обяснено, че това е симптом, който не е необикновен при случай на задух и смърт вследствие изтощение на сърцето. Това обяснение бе дадено въз основа на аутопсията, която показа стар органически порок, така че съобразно с медицинската експертиза съдът издаде решение за скоропостижна смърт. Добре е, че стана така, защото явно е какво голямо значение ще има фактът наследникът на сър Чарлз да се установи в Баскервил Хол и да продължи прекрасните начинания, които бяха прекъснати от такъв трагичен край. Ако прозаичните изводи на следователя не бяха сложили край на фантастичните истории, които се мълвяха във връзка с този случай, може би щеше да бъде трудно да се намери наследник на Баскервил Хол.
Както се чува, най-близкият сродник (ако е жив) е мистър Хенри Баскервил — син на по-малкия брат на покойния. Известно беше, че младият човек е в Америка и се прави справка с оглед да бъде уведомен за голямото наследство.“
Доктор Мортимър сгъна пак вестника и го прибра в джоба си.
— Това са общоизвестните факти във връзка със смъртта на сър Чарлз Баскервил, мистър Холмс.
— Трябва да ви благодаря — каза Шерлок Холмс, — че обърнахте вниманието ми върху един случай, който действително представлява известен интерес. По това време аз видях някакви коментарии във вестниците, но бях извънредно много зает с незначителното дело около ватиканските камеи10 и в старанието си да услужа на папата пропуснах няколко интересни случаи в Англия. Тази статия, казахте, съдържа всички известни факти?
— Да.
— Тогава запознайте ме с неизвестните.
Холмс се облегна, опря върховете на пръстите си един о друг и лицето му прие най-равнодушния и безстрастен израз.
— Правейки това — каза доктор Мортимър, който беше започнал да проявява признаци на някакво силно вълнение, — аз ще ви кажа неща, които не съм поверил на никого. Съображението ми, за да скрия тези неща при следствието, беше, че като човек на науката, трябваше да се предпазвам, за да не изпадна в положение явно да потвърдя суеверията на народа. Имах и други съображения: Баскервил Хол, както пише и във вестника, положително би останал без обитатели, ако се прибави още нещо към неговата и без това донякъде мрачна слава. Поради тези две причини сметнах, че ще бъде оправдано, ако кажа по-малко, отколкото зная, защото в противен случай не би имало никаква полза. Обаче няма причина, за да не бъда съвършено откровен с вас.
10
Камея — фин цветен камък, изработен в релеф. Камеи били работени в древния Рим и по време на Ренесанса. Б. пр.