Изпратих я вкъщи. После се обърнах, нисък поклон сторих, баба Цоцолана сърдечно прегърнах, па й заговорих:
— Добре дошла, бабо! Радваме се много, че за нас се грижиш, че сама ти идеш тука да ни видиш! А за да познаеш наш’та майстория, най-добре ще сториш и да се подстрижеш. Заповядай вътре! И седни на стола!
И Данчо й рече:
— Заповядай, моля! Тук седни на меко. И сама ще видиш как майсторски стрижем — и чисто, и леко!
И Дана й стори поклон до земята.
Майсторът сърдечно й стисна ръката.
— Добре дошла, бабо! Твоят Патиланчо навред ме прослави. Името му славно тук отпред поставих. Отвсякъде идват отбрани клиенти. И ти ще ни бъдеш почетна клиентка. Сега заповядай! Седни, почини си! Шапката снеми си! И ще те подстриже майстор Патиланчо.
С очи насълзени баба отговори:
— Благодаря много за милата среща! Радост и доволство сърцето ми сеща.
Тя седна на стола. Шапката отложи. Аз кърпа й сложих. Ножици приготвих. Почнах да я стрижа.
Но изведнъж някой отвори вратите. Вятърът подгони по пода косите. Един кичур хвръкна на баба в краката. Тя го зърна, скочи, викна колко може:
— Мишка, мишка, Боже! Помощ, Патилане!
Докато я зърна, баба вън изскочи с кърпата на шия. И не се завърна. Чак вкъщи я стигна патиланчо Данчо и там утеши я.
Поздрав най-сърдечен, драги ми Смехурко!
Скоро ще ти пиша какво после стана.
Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо
В автомобил
Драги ми Смехурко,
Един ден аз бръснех шофьора Евстати. Той идваше често. Станахме познати. Тъкмо бях започнал, влезе един момък във черна премяна и писмо донесе. Прочете го бързо майсторът Лавренти и гордо подхвана: „Господа клиенти, току-що получих висока покана. Граф Перчиниани, чужденец всесилен, моя прочут майстор у дома си кани. Син и щерка имал, та да ги подстриже. Автомобил пратил. Тръгвай, Патилане!“.
Но аз отговорих: „Иди кажи, момко, на тоз, що те пратил, че тука ме чакат клиенти познати. Царят да ме вика, пак не ги оставям. И кажи му още, че Патилан майстор по къщи не ходи. На когото трябва, нека тука дойде!“.
Майсторът Лавренти кат’ гръмнат остана. Шофьорът Евстати ръката ми хвана и викна зарадван:
— Браво, Патилане! Като тебе майстор никъде го няма! И аз ти предлагам сърдечна отплата: утре да те взема и да те разходя далече с колата!
Пламна ми сърцето. Стиснах му ръката:
— Да си жив, Евстати! Но аз сам не ходя. Имам си дружина със баба начело.
— Нищо, Патилане! — засмя се шофьора. — Колата ще хване всички твои хора!
На сутринта рано, на света неделя, баба си облече спортната фланела. Моята дружина пристигна навреме. И автомобилът дойде да ни вземе. Ний се настанихме. Баба във средата. Викна Дебеланка. Взе си го в полата. После полетяхме. Викахме и пяхме…
Далече в полето до един мост спряхме. Мостът бе повреден. До моста видяхме автомобил с флагче, заседнал в реката. И две деца в него в богатска премяна.
— Да идем на помощ! — провикна се Дана. — Да вземем децата! Карай там, Евстати!
Влязохме в реката. Стигнахме колата. Поехме децата. Тръгнахме навънка, но автомобилът в тинята затъна. Мъчиха се много двамата шофьори, ала никой нищо не можа да стори. Събуха се боси. Пренесоха скоро цялата дружина. Най-после остана баба Цоцолана. Не ще да я носят, нито се изува сама да прецапа. В чудо се видяхме. Най-сетне се сетих и викнах високо:
— Жаба, бабо, жаба! Скочи ти в нозете!
Ех, че като рипна баба Цоцолана!
Докато я зърнем, потънала в тиня, тя пред нас застана. Много се разсърди, но после й мина. Пътници дойдоха. Извлякоха с мъка колата навънка. Кои са децата тогава разбрахме — на Перчиниани. И се запознахме. По тяхно желание ний ги зачислихме в нашата дружина… За тях по-подробно после ще ти пиша.
Поздрав най-сърдечен!
Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо
Среща
Драги ми Смехурко,
На Богоявление Данин празник беше. Тогаз, както знаеш, и Данчо празнува. Отнапред решихме — и Дана, и Данча с патиланска среща ведно да прославим. Данчо ме попита:
— Бате Патилане, веселата среща къде ще направим? Най-добре ще бъде у дома да стане.
Аз му отговорих:
— Не, Данчо, не бива. Ще се сърди Дана. Ще си я направим у нашата драга баба Цоцолана. В голямата стая. Тя за всичко става. А пък и пред баба всички лудории по-лесно минават.
И там се събрахме. Посрещахме гости. И цял ден играхме. Викахме и пяхме. Ядохме бонбони и бозица пихме. И „радио“ после набързо стъкмихме, както ний си знаем. Мисля, че си спомняш. Нали бях ти писал. Данчо пак донесе счупения уред. Певци и певици ний самите бяхме, под масата скрити.