поех към къщи и полекалека си пристигнах у дома почти по съмнало за да разкажа сичко на башта ми Галяудо който ми каза алилуя ще се намесиш в Обсадата и някой ден ште ти забият една пика в гъза помни че това са работи на господарите оставиги да се пръжат в техниа си тиган штото ние трябва да мислим за кравите и сме хора сериозни а некато Фридрих който ту пристига ту се връща и накрая не прави нищо
все пак Тердона не падна штото те завзеха само града ноне и крепоста и всичко продължи до края на моята хроника когато им спряха водата и те за да не пият пикочта си казаха на Фридерикус че ще са много верни на него той ги пусна да излязат но града им първо го изгори и фторо го превърна в развалини и тази работа я свършиха тези от Павия които имат зъп на дертонците тук припас не е като при алеманите те всички се обичат помеждуси и са винаги като пърстите на ръката а принас тези от Гамондио ако видят някой от Берголио ще му измъкнат топките през устата
но потхваштам хрониката си штото като връвя сред дърветата на нашата фраскета особено когато има мгла ама такава че не си виждаш връха на носа и нештата израсват така бързо че не ги забелязваш как идат към теб имам видения като тогава когато видях лъворога и другиа път когато видях свети Баудолино който ми говореше и ми каза сине на курва ти ще идеш в ада штото историята с лъворога завърши така както е извесно лъворога се лови като се остави една дева сиреч една недокосната пот едно дърво и звярът подушва мириса на девствено и тича да си сложи главата на корема й затова аз викнах Нена от Берголио която беше дошла у нас е баща си да копуват кравата на баща ми и й казах ела в гората да ловим лъворога после я поставих под дръвото штото бях сигорен че е девица и й казах седи тука така и се разкрачи да направиш място дето звяра ште си сложи главата и тя каза разкрачих се ето и аз казах тука на това място разкрачи се добре и я пипнах дето трябаше и тя се разврештя като коза когато ражда и после не видях кво става и изопщо получих нещо като апокалипсин и вече не беше чиста като лебет и тя каза божичко сега как ще направим да дойде лъворога и тогава чух един глас от Небето който казваше че аз съм този лъворог който tollit peccata mundis значи носи всички грехове на света но аз рипах сред храстите и виках хаха фррр и бях подоволен от истински лъворог който си е мушнал рога в корема на девица и затова свети Баудолино ми каза синко и таканататк, но после ми прости и го виждах и друг път по здрач но само когато имаше гъста или поне лека мъгла но ни веднъш когато слънцето свети над всичко живо
и все пак когато разказах на моя татко Галяудо че съм видял свети Баудолино той ми удари трийсет тояги по гръбината като викаше о господи о господи на мен ли трябваше да се падне един син който има видения и една крава не знае да издуй аз или ще му шчупа главата на това момче или ше го дам на тези дето разиграват африкански маймуни по пазарите и панаирите а майка ми светицата викаше мързеливецо ти си полош от всичко ахкакво съм сторила на господа за да рода син който вижда светци а баща ми Галяудо викаше не го слушай че ги вижда лъже поподло от Юда и фсичко си измисля за да не работи
разказвам тази хроника штото инак няма се разбере как се случи та нея вечер когато се беше спуснала една гъста мъгла снош да я режеш а при туй беше вече април но по нашите места мъгли имаме и през август и ако човек е отдругаде като ништо се загубва между Бормия и Фраскета особено ако няма някой светец да го води и еточе веднъж като се връщах вкъщи гледам пред мен един барон на кон целиа от желязо
казвам че барона беше цял от желязо не коня и с такъв един меч че приличаше на краля на Рагона
мале моя като гръм ме удари човек да не съм ако това не е самиа свети Баудолино дошъл да ме прати в ада но той ми каза Kleine kint Bitte и веднага разбрах че това е алемански господар който се е загубил в гората заради мъглата и не можеше да намери приятелите си а беше се вече смрачило и той ми показа една мунета пък аз дотогава не бях виждал мунети и той беше доволен че му отвръщам на неговиа език и му казвах на Diufsch ако връвиш направо както си тръгнал ще свършиш в блатото това е ясно като небето
не трябваше да казвам ясно като небето щото беше мъгливо с нош да го режеш но той ме разбра
и после му казах дето знам че те немците идат от една страна дето е винаги пролет и сигурно там цафтят ливанските лимони но у нас внашта Налея често има мъгла и в тази мъгла сноват разбойници които са внуци на внуците на ония арабийци дето Карл Велики води война с тях лоши хора дето видят ли поклоник искъртват му зъбите и му ускубват косите от корен ерго елате в колибата на башта ми Галяудо за вас ще се намерят една паница топла чорба и един сламеник да преспите в обора тази нощ пък утре посветло ще ви покажа пътя