Аркита пристигна малко по-късно с кошничка сребърни инструменти и бурканчета с най-невероятни помади. Действаше изкусно — първо запарваше лицето с топли кърпи, след това го намазваше с омекотяващи мехлеми, после го заглаждаше и премахваше всички нечистотии и накрая покриваше бръчките с белило, слагаше малко грим на очите и леко червило на устните, изскубваше косъмчетата от ушите, разтриваше брадичката и сресваше косата. Никита се беше оставил на умелите му ръце и седеше със затворени очи, почти приспан от гласа на Баудолино, който продължаваше да разказва своята история. А Баудолино понякога се спираше, за да разбере какво точно прави в момента майсторът по разхубавяването, например когато измъкна от стъкленицата един гущер, отряза му главата и опашката, накълца го на ситно и постави получената каша да ври в канче с масло. Оказа се, че кашата служи да укрепва малкото коса, която още красеше главата на Никита, да я прави лъскава и благовонна. А за какво били тези стъкленици? В тях имало есенции от мускатово орехче, кардамон, розова вода, които възстановявали кожата на различни части от лицето. Този меден крем например освежавал устните, а онзи там — формулата му обаче е тайна — заздравявал венците.
Накрая Никита доби великолепния вид, който се полагаше на един съдник на Булото и логотет на тайните; почти прероден, блестеше сякаш със собствена светлина в тази безцветна утрин на грозния фон на агонизиращия град. И Баудолино малко се притесняваше да му разказва за своя живот на юноша в един латински манастир, студен и неуютен, където заради здравето на Отон бил принуден да споделя с него диетата му от варени зеленчуци и от време на време по някоя рядка супица.
Нея година Баудолино прекарал малко време в двореца (където, когато бил там, обикалял изпълнен със смесица от страх и желание да срещне Беатрикс, и това било ужасно). Фридрих трябвало първо да си разчисти сметките с поляците (Polanos de Polunia, писал Отон, gens quasi barbara ad pugniandum promptissima11), през март свикал нов събор във Вормс, за да подготви поредното слизане в Италия, където Милано и неговите съюзнически градове отново ставали все по-непокорни, следвали съборът в Хербиполис през септември, после в Безансон през октомври, с други думи, сякаш дяволът му се бил заврял под кожата. Баудолино обаче си стоял повечето време в абатството на Моримонд с Отон, продължавал да учи при Рахевин и преписвал трудовете на все по-болния епископ.
Когато стигнали до онази книга от Хрониката, в която се говорело за презвитер Йоан, Баудолино го попитал какво означава да бъдеш християнин, но Nestorianus. Значи тези несторианци били малко християни и малко нехристияни?
— Синко, да ти кажа правичката, Несторий е еретик, но ние му дължим много. Знай, че в Индия, след проповедите на апостол Тома, именно несторианците разпространили християнската вяра чак до границите с онези далечни страни, откъдето иде коприната. Несторий направил една-единствена, но много голяма грешка — по въпроса за Иисус Христос, нашия Бог, и за неговата пресвета майка. Ето, ние твърдо вярваме, че съществува една единна божествена природа и че все пак Троицата, в единството на тази природа, се състои от три отделни личности — Отец, Син и Свети Дух. Но също така вярваме, че Христос има една личност, божествена, с две природи — човешка и божествена. Несторий пък твърдял, че макар Христос да има две природи, човешка и божествена, той имал и две личности. Следователно Мария е родила само човешката личност на Христос и не можела да бъде наричана Божия майка, а само майка на Бога-човек, не Теотокос, тоест Богородица, а в най-добрия случай Христотокос.
— А грешно ли е да се мисли така?
— Грешно е и не е грешно… — вече подразнен обяснил Отон. — Човек може да обича Светата Дева и когато я вижда, както я е виждал Несторий, но естествено ще й отдава по-малка почит. И после, личността е индивидуалната форма на едно рационално същество и ако у Христос се съдържат две личности, то у него би трябвало да се съдържат и две индивидуални форми на две рационални същества. Какво ще стане, ако започнем да разсъждаваме така? Ще излезе, че Христос един ден е мислел по един начин, а на следващия — по друг. Но това не значи, че презвитер Йоан е коварен еретик, макар че ще е добре да се свърже с някой християнски император, който да го убеди в правата вяра, и понеже без съмнение е честен човек, няма начин да не се покръсти. И все пак е ясно, че ако не се заловиш да понаучиш малко теологията, никога няма да разбереш тези неща. Ти си будно момче, Рахевин е добър учител, що се отнася до четенето, писането и донейде смятането, ще научиш някое и друго граматическо правило, но четирите и седемте изкуства са друга работа; за да стигнеш до теологията, трябва да изучиш диалектиката, а тези неща няма да можеш да ги усвоиш тук, в Маримонд. Ще трябва да отидеш в някой studium, в някое училище, каквито има в големите градове.