Заварил императора да крачи напред-назад тъжен и гневен в стаята си. В един ъгъл Райналд от Дасел го чакал да се успокои. Фридрих се спрял, погледнал в очите Баудолино и му казал:
— Ти си ми свидетел, момче, че непрекъснато се мъча да подчиня на един закон градовете на Италия, но всеки път трябва да започвам отначало. А може би съм сгрешил закона? Кой е казал, че този мой закон е най-правилният?
Без да се замисли много-много, Баудолино отвърнал:
— Господарю, ако започнеш да разсъждаваш така, доникъде няма да стигнеш, а императорът трябва да мисли иначе: той не е император, защото му идват правилни идеи, а идеите му са правилни, защото идват от него, и толкоз!
Фридрих го погледнал, после се обърнал към Райналд:
— Това момче говори по-добре от вас всички! Ако тези думи бяха изречени и на добър латински, щяха да бъдат възхитителни!
— Quod principi plaquit legis habet vigorem, това, което се хареса на владетеля, има силата на закон — казал Райналд от Дасел. — Да, звучи много мъдро и категорично. Жалко, че не е вписано в Евангелието, защото как ще убедим всички да приемат тази прекрасна идея?
— Видяхме какво се случи в Рим — продължил Фридрих. — Ако приема папата да ме миропомаже, допускам ipso facto13, че неговата власт е над моята, ако го хвана за врата и го метна в Тибър, ставам бич божи, по-голям от Атила, който, добричкият… Къде, по дяволите, да намеря кой да ми узакони правата, без да претендира, че е над мен? Няма такъв на света.
— Може да няма такава власт — му казал тогава Баудолино, — но има такава наука.
— Какво искаш да кажеш?
— Когато епископ Отон ми обясняваше какво представлява един studium, ми каза, че тези общества от учители и ученици действат самостоятелно: учениците идват от целия свят и няма значение кой им е владетелят. Те плащат на учителите си, така че учителите зависят само от тях. Така стояли нещата с учителите по право в Болоня и така вече ставало и в Париж, където преди учителите преподавали в катедралното училище и следователно зависели от епископа. След това в един хубав ден отишли да преподават на хълма на света Геновева и там търсели истините, без да слушат ни епископ, ни крал.
— Ако им бях аз крал, щяха да видят те. Но какво от това, дори и да е така?
— Така ще е, ако издадеш един закон, който признава, че учените от Болоня наистина са независими от която и да било власт, твоята или на който и да било друг владетел, и че следват само закона. Щом получат такова правомощие, единствено в света, те ще твърдят, че — в съгласие с разума, логиката и традицията — единственият закон е римският и единственият, който го представлява, е свещеният римски император — и че естествено, както го каза така добре господин Райналд: Quod principi plaquit legis habet vigorem.
— И защо ще го твърдят?
— Защото в замяна на това ти ще си им дал правото да го твърдят, а това не е малко. Така ти си доволен, те са доволни и както казваше баща ми Галяудо, и вълкът сит, и агнето цяло.
— Няма да се съгласят да направят такова нещо — измърморил Райналд.
— И още как! — възкликнал Фридрих с огряно от радост лице. — Казвам ти, че ще се съгласят. Само че трябва първо да подпишат тази декларация и после ще им дам независимост, иначе всички ще мислят, че са го направили, за да отвърнат на моя жест.
— Според мен, както и да го увърташ, ако някой поиска да каже, че сте се наговорили, ще го каже — отсъдил скептично Баудолино. — Но искам да видя кой ще се изправи да каже, че докторите от Болоня не струват пукната пара, след като дори императорът е отишъл смирено да им поиска мнението. При това положение, каквото са казали, то е Света Истина.
Точно така се и случило още същата година в Ронкаля, където за втори път бил проведен голям събор. За Баудолино това било преди всичко страхотно зрелище. Както му обяснил Рахевин — за да не си мисли, че цялата работа е просто едно забавление със стърчащите му навсякъде гербове, развети знамена, разноцветни шатри, търговци и смешници — Фридрих бил построил на единия бряг на реката По типичен римски лагер, за да припомни, че императорското му достойнство произхожда от Рим. В средата на лагера като храм се издигала императорската шатра, а наоколо й в кръг като венец били разпънати шатрите на феодалите, васалите и васалите на васалите. От страната на Фридрих били архиепископът на Кьолн, епископът на Бамберг, Даниел Пражки, Конрад от Августа и още някои. От другата страна на реката — кардиналът легат на апостолическия престол, патриархът на Аквилея, архиепископът на Милано, епископите на Торино, Алба, Иврея, Асти, Новара, Верчели, Тердона, Павия, Комо, Лоди, Кремона, Пиаченца, Реджо, Модена, Болоня и разни други. Възглавил този величествен и наистина всеобщ събор, Фридрих открил преговорите.