особено ако имате като онази мунета благодаря бог да ви благослови хора сме бедни но честни
така го отведох при моя татко Гаяудо Галяудо който почна да вика абе пишле глупаво кой те кара да казваш името ми на този непознат тия хора човек не ги знае може да е васал на монфератския маркис който после току виж ми поискал десетина от плода сеното и зеленчука или данък за ярем или за воловете ето ни расипани и аха да вземе туягата
аз му казах че господарят е алеманец ане от Монферато а той каза че било полошо отколкото да кръстосваш гората ноштем но после като му казах за мунетата се успокои штото те тия от Маренго главата им е твърда като волска но хитра като на кон и осети че може да се пулучи нешто добро и ми каза ти дето говориш лесно кажиму тъй
ние сме хора бедни но честни
това вече му го казах
не пречи по-добре да му го пофториш и още му кажи благодарим за парата но ште тряба и за сеното за коня и още паницата горешта чорба и сиренето и хляба и една кана от доброто и още че ште го сложа да спи дето спиш ти до сами огана огъня а ти за тая вечер ште идеш в обора и нека още да ми покаже мунетата штото аз искам генуеска пара и ще бъдекато от семейството штото за нас от Маренго госта е свят
господарят каза haha вие от Маренго нефчерашни но сделката сделка и аз давам на вас земе тези мунети и ти не питаш дали генуеска или негенуеска штото една генуеска пара аз може kaufe твоя къща и целиа ти животни ти взима и мълчи штото и така печели баща ми ништо не каза а вз§ двете мунети дето господина ги плесна на масата штото на тези от Маренго главите им са твърди но хитри и яде като вълк господина даже като два и после баща ми и майка ми като силегнаха да спат щото се бяха изкривили от работа прес целия ден докато аз се расхождах из фраскетата herra ми каза добро ви е виното ште остана да си пийна още малко тук край огъня раскажи ми kint отде си научил да говориш така добре нашия език
ad petitionem tuam fater Ysingrine carissime primos libros chronicae
meae missur
ne humane pravifate
и тук не успях да го истържа
сега започва хрониката за онази вечер с алеманския господар който искаше да знае как така гувора неговиа език и аз му казах че имам дар за езиците като апостолите и дар за видения като магдалините щото върва значи из гората и виждам свети Баудолино яхнал един лъворог на цвят като мляко с усукан рог там дето конете имат това което за нас е носа
но конете нямат носове иначе штяха да имат мустаци като на оня господар който имаше чудесна брада на цвят като меден тиган докато другите алемани които съм виждал имаха жълти косми дори в ушите
а той ми каза добре ти видял това дето му викаш лъворог и може да говори за Монокероса но отде узнал че има на тоя свят лъворози и аз му казах че съм го прочел в една книга която беше на един отшелник от Фраскетата и той с две опулени очи като бухал ми каза какво ти знае и да чете
аз ли да не знам казах му и тук трябваше да му разкажа историята си
значи историята беше такава че близо до гората имаше един свят отшелник и хората отвреме навреме му носеха кой кокошка кой заяк и той им четеше в една писана книга и когато хората минават си биеше гърдите с един камък но аз казвам че беше повече мошеник от колкото отшелник щото се биеше с буца пръст за да го боли помалко и значи един ден му бяха донесли две яйца и аз докато той четеше си казах едно на мен едно на теб както правят добрите христиани стига да не види но той не знам как го направи понеже четеше но като ме пипна за врата и аз му казах diviserunt vestimenta mea3 и той се засмя и каза ти си бил умен отрок идвай фсеки ден ще те науча да четеш
така с доста бой по главата ми вкара писаните Букви в нея самоче като се сприателихме започна да вика какъв строен младеж каква хубава лъвска глава я да видя силни ли са ти ръцете и какви са ти гърдите дай да пипнем дето почват краката да видим здрав ли си и тогава аз като разбрах накде бие така му праснах едно коляно в топките по латински testicula така че се преви надве като викаше кучи син ще ида в Маренго и ште им кажа че си обладан от демони та да те изгорят добре викам но първо аз ще им кажа че ти го слагаше в устата на една космата вещица и ще видим кой ще кажат че е обладан и тогава той каза чакай аз само наше га исках да вида дали имаш страх божи да не говорим по вече за това ела утре да почна да те уча да пишеш штото четенето не струва ништо тряба само да гледаш и да мърдаш устни а за да пишеш на книга трябат листа и calamus quid alba pratalia arabat et nigrum semen seminabat4 щото той все полатински говореше