Но когато стигал до Индия, Баудолино почти забравял за Беатрикс и мислите му политали към други мечтания, защото си бил втълпил, че там някъде трябвало да се намира, ако изобщо съществувало, царството на онзи презвитер Йоан, за когото му бил говорил Отон. За отец Йоан Баудолино не бил престанал да мисли нито за миг: сещал се за него всеки път, когато четял за някоя непозната страна, особено ако пергаментът бил изпъстрен с миниатюри на странни същества като рогатите хора или пигмеите, които цял живот се бият с жеравите. Толкова много мислел за него, че вече го чувствал като семеен приятел. Така че да знае къде се намира той било за него много важно и ако не бил никъде, трябвало да му намери една Индия, където да го разположи, защото се чувствал обвързан от една макар и неизречена клетва край смъртното ложе на скъпия епископ.
Бил разказал за отец Йоан на своите двама приятели, които веднага се увлекли от играта и съобщавали на Баудолино всеки смътен и любопитен факт, открит при ровенето им в кодексите, който би могъл да намирисва на индийски тамян. На Абдул му хрумнала идеята, че неговата далечна принцеса, щом като била далечна, трябвало да крие своя чар в най-далечната страна на света.
— Добре — отвърнал Баудолино, — но откъде се минава, за да се стигне до Индия? Тя не би трябвало да е далече от Земния рай и следователно ще е на изток от Изтока, точно там, където свършва земята и започва Океанът…
Още не били посещавали лекциите по астрономия и имали твърде бегла представа за формата на Земята. Поета още бил убеден, че представлява широка плоча, от чийто ръб водите на Океана падали някъде надолу. Но Рахевин бил казал на Баудолино — макар и сам не много убеден, — че не само великите философи на древността или Птолемей, бащата на всички астрономи, но дори и свети Исидор твърдели, че е сфера, нещо повече, Исидор бил толкова християнски убеден в това, че бил определил ширината на екватора на осемдесет хиляди стадия.
— Но — бързал да се подсигури Рахевин — също толкова вярно е, че някои отци, например великият Латанций, припомнят, че според Библията земята има формата на скиния и следователно небето и земята заедно образуват нещо като храм с истински купол и под, подобен по-скоро на голяма кутия, но не и на топка.
Той, като много предпазлив човек, клонял към това, което казвал свети Августин — че макар езическите философи да имали право, че Земята е валчеста, и че в Библията се споменавало за скиния само в метафоричен смисъл, желанието да се узнае формата на Земята изобщо не спомагало за решаването на единствения сериозен за всеки добър християнин проблем, а именно как да спаси душата си, и следователно да се посвещава дори само половин час на предъвкване на въпроса за тази форма било пълна загуба на време.
— И аз мисля така — обадил се Поета, който бързал да отиде в кръчмата, — и е ненужно да се търси Земният рай, защото сигурно е някакво чудо с висящи градини, но е останало безлюдно от Адамови времена и никой не се е погрижил да укрепи терасите с плет и огради, и е много вероятно по време на Потопа всичко да се е срутило в Океана.
Абдул обаче бил абсолютно убеден, че Земята имала форма на кълбо.
— Ако е плоска равнина — категорично привеждал доводите си той, — погледът ми, който моята любов прави извънредно остър като на всички влюбени, щеше да съзре далеч-далеч някакъв знак за присъствието на моята любима, а ето, че извивката на земята я скрива от моя плам.
И дълго се ровил в библиотеката на абатство Сен Виктор, докато открил карти, които възстановил по памет пред своите приятели.
— Земята се намира в центъра на големия пръстен на Океана и е разделена от три големи водни течения: Хелеспонт, Средиземие и Нил.
— Чакай малко, а къде е Изтокът?
— Тук, горе, естествено, където е Азия, а на края на Изтока, точно там, откъдето изгрява слънцето, е Земният рай. Вляво от Рая е планината Кавказ, а тук до нея е Каспийското море. И трябва да знаете, че всъщност има три Индии, Голямата Индия, много гореща, точно вдясно от Рая, Северната Индия, отвъд Каспийското море и значи тук горе, вляво, където е толкова студено, че водата се превръща в кристал и където живеят хората на Гог и Магог, които Александър Велики е затворил зад висока стена; и накрая Умерената Индия, дето е близо до Африка. А тук, долу вдясно, виждате Африка, по на юг, където тече Нил и където се отварят Арабският залив и Персийският залив именно в Червеното море, отвъд което пък, много близо до екваториалното слънце, се намира една пустинна земя, толкова нажежена, че никой не се осмелява да стъпи там. На запад от Африка, близо до Мавритания, са Щастливите острови или Изгубеният остров, който един свят човек от моите земи открил преди много векове. В най-долната част на севера е земята, където живеем ние, с Константинопол на Хелеспонта, Гърция, Рим и в крайния север — Германиите и остров Хиберния.