— Но не бива да прекаляваме — посъветвал разумно Абдул, — в противен случай никой няма да ни повярва: искам да кажа, никой няма да повярва, че е възможно да се отиде толкова далеч.
Да, казал „далеч“. Малко преди това Баудолино си мислел, че Абдул, увлечен в мечтанията за Земния рай, е забравил поне за една вечер своята невъзможна любов. Но не. Не бил престанал да мисли за нея. Представял си Рая, но се мъчел да открие своята принцеса в него. И докато въздействието на меда полека-лека отслабвало, той си шепнел:
— А може би един ден ще идем там, langan li jorn son long en mai, когато дните дълги са през май…
Борон вече бил започнал тихо да се смее.
— Това е, господин Никита — каза Баудолино. — Когато не бях в плен на съблазните на този свят, прекарвах нощите си в мечти за други светове. Отчасти благодарение на виното, отчасти благодарение на зеления мед. Няма нищо по-хубаво от това да си представяш други светове, за да забравяш колко мъчителен е този, в който живеем. Поне така си мислех тогава. Още не бях разбрал, че като си представяш други светове, в края на краищата променяш и този.
— Да се опитаме засега да живеем спокойно в този, който Божествената воля ни е отредила — отвърна Никита. — Ето, че несравнимите ни генуезци са ни приготвили някои деликатеси от нашата кухня. Опитай тази супа от различни видове риба, морска и речна. Навярно имате добра риба и по вашия край, макар да предполагам, че големите студове при вас не им позволяват да станат тлъсти, както в нашата Пропонтида. Ние добавяме към супата чесън, запържен в зехтин, копър и други подправки, както и две чаши сухо вино. Изливаш я върху тези филии хляб и после можеш да й прибавиш малко авголемон, този яйчен жълтък в лимонов сок, кипнат с пилешки бульон. Мисля, че в Земния рай Адам и Ева са го яли. Но преди първородния грях. След това може би са се примирили да ядат чревца, както в Париж.
9. Баудолино укорява императора и прелъстява императрицата
Така, като редувал не много сериозното учене с мечтания за градината на Едем, Баудолино прекарал четири зими в Париж. Силно желаел да види отново Фридрих, и още повече Беатрикс, която в неговото раздвоено съзнание вече губела земната си стойност и се превръщала в обитателка на онзи Рай, също като далечната принцеса на Абдул.
Един ден Райналд поискал от Поета да напише ода за императора. Поета се уплашил и за да спечели време, казал на господаря си, че очаква истинското вдъхновение, а към Баудолино изпратил зов за помощ. Баудолино написал чудесна поема, Salve mundi domine22, в която Фридрих бил възвисен над всички други крале и се казвало, че било сладко да си под негово иго. Но не се решавал да я прати по човек и замислил да се върне в Италия. Там междувременно се били случили много неща, за които Баудолино разказа с няколко думи на Никита.
— Райналд беше посветил живота си да създава един образ на императора като господар на света, принц на мира, създател на всички закони и неподчинен на нито един от тях, rex et sacerdos едновременно, подобен на Мелхиседек23, който не можеше да не влезе в конфликт с папата. А пък папа Адриан, този, който бе коронясал Фридрих в Рим, умря по време на обсадата на Крема и мнозинството на кардиналите избра кардинал Бандинели за папа Александър III. За Фридрих това беше голяма неприятност, защото с Бандинели бяха като куче и котка, и той никога нямаше да отстъпи по въпроса за папското върховенство. Не знам какво е кроил Райналд, но успя да направи така, че неколцина кардинали и хора от Сената избраха друг папа, Виктор IV, когото той и Фридрих можеха да управляват както си искат. Естествено Александър III веднага отлъчи както Фридрих, така и Виктор, и не беше достатъчно да се обяви, че Александър не е истински папа и че следователно изреченото от него отлъчване не струва и пукната пара, защото от една страна, кралете на Франция и Англия бяха склонни да го признаят, а от друга — на италианските градове им идваше като манна небесна да намерят един папа, който казва, че императорът е отцепник и следователно никой повече не трябва да му се подчинява. На всичко отгоре пристигна новината, че Александър заговорничел с вашия василевс Мануил, защото търсел империя, по-голяма от тази; на Фридрих, на която да се опре. Ако Райналд искаше да обяви Фридрих за единствен наследник на Римската империя, трябваше да намери явно доказателство за неговия произход. Ето защо беше включил в кампанията дори и Поета.
Трудно му беше на Никита да следи историята на Баудолино година по година. От една страна, му се струваше, че неговият събеседник се обърква малко в това кое е станало по-рано, кое — по-късно, а от друга намираше, че събитията, в които бе участвал Фридрих, се повтарят все едни и същи, и не разбираше вече кога миланчани се бяха хванали отново за оръжието, кога отново бяха заплашили Лоди, кога императорът бе слязъл отново в Италия. „Ако това беше хроника — мислеше си той, — достатъчно щеше човек да вземе една страница наслуки и все едно ще е прочел за всички походи и битки. Прилича ми на онези сънища, в които една история се повтаря непрекъснато и ти се молиш по-бързо да се събудиш.“
23
Владетел на Салим (Йерусалим) от Стария Завет, който бил едновременно „цар и свещеник на Всевишния Бог“. — Бел.пр.