— Господин Никита, дълги години носих в себе си това подозрение, макар да не успявах да забравя върховната красота на онзи миг. Бях все по-влюбен, но този път вече без да имам никаква надежда, дори насън. Защото, ако желаех да получа някакво опрощение, нейният образ трябваше да изчезне и от моите Сънища. „Всъщност — повтарях си по време на многото дълги безсънни нощи — ти получи всичко и не можеш да желаеш друго.“
Нощта се спускаше над Константинопол и небето вече не розовееше. Пожарищата гаснеха и само по някои от хълмовете на града се виждаха да мъждукат не толкова пламъци, колкото жарава. Междувременно Никита бе наредил да донесат два бокала вино с мед. Баудолино отпи, очите му бяха зареяни в пространството.
— Това е вино от Тасос В делвата се добавя една каша от жито, накиснато в мед. След това се смесват два вида вино: едно силно и ароматно с друго, по-леко. Сладни, нали? — запита Никита.
— Да, много е сладко — отвърна Баудолино, който сякаш мислеше за друго. После остави бокала на масата.
— Още същата вечер — заключи той — се отказах завинаги да съдя Фридрих, защото се чувствах по-виновен от него. Кое е по-лошо — да отрежеш носа на един враг или да целунеш в устата съпругата на своя благодетел?
На следния ден отишъл да поиска прошка от своя осиновител за острите думи, които му бил отправил, и се притеснил, като забелязал, че Фридрих изпитва угризения. Императорът го прегърнал, извинил се за своя гняв и му казал, че предпочитал пред стоте ласкатели, които го обкръжавали, един син като него, способен да му казва, когато греши.
— Дори моят изповедник няма смелост да ми го казва — заявил с усмивка. — Ти си единственият, на когото имам доверие.
Така Баудолино започвал да плаща за своето престъпление с изгарящ срам.
10. Баудолино намира влъхвите и канонизира Карл Велики
Баудолино пристигнал пред стените на Милано, когато миланчани вече не можели да издържат на обсадата, още повече че имали и вътрешни противоречия. Изпратили посланици да преговарят със същите условия, които били установени на събора в Ронкаля, тоест четири години по-късно, подир толкова жертви и толкова разрушения всичко си било както четири години по-рано. Или по-точно капитулацията била още по-позорна от предишната. Фридрих бил склонен отново да им даде прошката си, но Райналд раздухвал огъня безмилостно. Трябвало да им се даде такъв урок, че всички да го запомнят, и трябвало да се задоволят градовете, които били взели страната на императора не от любов към него, а от омраза към Милано.
— Баудолино — казал императорът, — този път не се заяждай с мен. Понякога и императорът трябва да прави това, което искат неговите съветници. — И добавил шепнешком: — Мен този Райналд ме плаши повече от миланчаните.
И заповядал Милано да бъде изличен от лицето на земята и изкарал извън града всички — мъже, жени и деца.
Крайградските поля вече гъмжали от миланчани: едни се щурали безцелно, други намерили подслон в съседни градове, трети останали пред стените с надеждата императорът да им прости и да им позволи да се приберат. Валяло, бежанците треперели от студ, децата се разболявали, жените плачели, мъжете, безоръжни, отчаяно размахвали юмруци към небето — било по-благоразумно да се ругае Всевишният, отколкото императорът, защото неговите хора обикаляли наоколо и разпитвали тези, които роптаели най-силно, защо се оплакват.
Отначало Фридрих се опитал да унищожи бунтовния град, като го опожари, после си помислил, че ще е по-добре да предостави нещата в ръцете на италианците, които повече от него ненавиждали Милано. Поверил на лодианците задачата да разрушат цялата източна врата, която наричали Порта Ренца, на кремонците — да разбият Порта Романа, на павезците — да направят така, че от Порта Тичинезе да не остане камък върху камък, на новарците — да изравнят със земята Порта Верчелина, на команците — да срутят до основи Порта Комачина и на серпианците и мартезанците — да направят от Порта Нуова пусто място. Задача, която много допаднала на жителите на тези градове, които дори били платили доста пари на императора, за да могат да се радват на привилегията да си разчистят собственоръчно сметките с разгромения Милано.