– Окей. Нека опитаме. В сандъците може да има нещо, което да ни помогне да отворим вратата.
Ева не отговори, а веднага започна да рита катинара на сандъка вдясно от този, който бяха отворили току-що. Но този катинар се оказа по-здраво закрепен.
– Чакай малко – каза Ана. – Може ли да взема верижката ти? Мога да използвам висулката с ангела, за да разхлабя винтовете.
Ева свали верижката и ѝ я подаде с известно колебание. Ана започна да обработва малките винтове. Щом се справи с ключалките на оставащите два сандъка, погледна Ева. Разбраха се мълчаливо и вдигнаха едновременно двата капака.
– Тук са. Всичките – каза Ева.
Този път задържа погледа си върху останките, които бяха нахвърляни вътре като някакви вехтории.
През това време Ана преброи черепите в трите сандъка. Веднага след това ги преброи повторно, за да е сигурна.
– Някой липсва – каза тя спокойно.
Ева се сепна.
– Какво имаш предвид?
Одеялото беше на път да се смъкне от раменете на Ана и тя го придърпа по-плътно до тялото си.
– Нали изчезналите са петима?
– Да.
– Но тук има само четири черепа. Това означава четири тела, освен ако няма някой обезглавен – каза Ана.
Ева направи гримаса. Наведе се напред, за да провери сама, след което ахна.
– Така е. Някой липсва.
– Въпросът е кой.
Ана се загледа в скелетите. Двете с Ева щяха да свършат по същия начин, ако не се махнеха оттук. Стисна клепачи и видя пред себе си Дан и децата. После отново отвори очи. Това не биваше да се случи. Трябваше да се измъкнат по някакъв начин.
До нея Ева заплака сърцераздирателно.
– Паула! – викна Патрик и ѝ направи знак да го последва в стаята му.
Йоста и Ерика бяха тръгнали към Фелбака, а Мелберг се бе затворил в кабинета си, за да се оправи с медиите, или поне той така каза.
– Какво има?
Паула седна тромаво на неудобния стол за гости.
– Няма да можем да говорим с Йон днес – каза той и прокара ръка през косата си. – В момента гьотеборгската полиция претърсва къщата му. Изглежда, ще го арестуват. Обади ми се Шел Рингхолм. Той и Свен Никласон от „Експресен“ са на мястото.
– Ще го арестуват? Защо? И защо не са ни информирали? – попита Паула и поклати глава.
– Шел не се впусна в подробности. Каза само, че било въпрос на национална сигурност и щяло да бъде голяма новина... знаеш го какъв е.
– Ще отидем ли там? – попита Паула.
– Не, особено пък ти, в твоето състояние. Ако от тамошната полиция са предприели акция, най-добре ще е засега да не се бъркаме, но все пак мисля да им се обадя и да опитам да науча малко повече. Във всеки случай изглежда, че Йон няма да е на разположение дълго време.
– Чудя се за какво ли става дума – каза Паула, намествайки се по-удобно.
– Скоро ще разберем. Щом Шел и Свен Никласон са там, значи, още утре ще прочетем във вестника.
– Тогава трябва да започнем с останалите.
– За съжаление, това трябва да почака малко – каза Патрик и се изправи. – Отивам към пристанището. С Йоста ще отидем до Вальо, за да проверим какво става там.
– Бащата на Леон – вметна Паула замислено. – Колко странно, че той е пращал парите.
– Ще говорим с Леон веднага щом с Йоста се върнем от острова – каза Патрик, чийто ум също работеше на бързи обороти. – Леон и Анели. Може би в крайна сметка те са в основата.
Той се протегна, за да ѝ помогне да стане, и Паула с благодарност хвана ръката му.
– Междувременно ще проверя някои неща за Арон – каза тя и се заклатушка по коридора.
Патрик взе лятното си яке в ръка и излезе от стаята. Надяваше се, че Йоста се е справил със задачата да откара Ерика у дома. Подозираше, че тя през целия път е убеждавала колегата му да я вземе с тях на острова, но Патрик не смяташе да отстъпи. Макар да не се притесняваше колкото Ерика, той усещаше, че не всичко е наред на Вальо. Не искаше съпругата му да идва, в случай че нещо се случи.
Вече беше стигнал до паркинга, когато Паула го извика от входа на управлението.
– Какво има? – попита той и се обърна.
Тя му махна да отиде при нея и щом видя сериозното ѝ изражение, Патрик ускори ход.
– Стрелба. В дома на Леон Кройц – каза тя запъхтяно.
Патрик тръсна глава. Защо всичко се случваше по едно и също време?
– Ще звънна на Йоста да му кажа да ме чака там. Ще отидеш ли да събудиш Мелберг? В момента имаме нужда от всяка възможна помощ.
Селвик се простираше пред тях, а къщите блестяха под слънчевите лъчи. Откъм плажа, който се намираше само на няколкостотин метра, се чуваха детски викове и весел смях. Мястото беше популярно сред семействата с деца. Самата Ерика бе прекарвала там почти всеки ден от лятната си отпуска, докато Патрик работеше.