– Кой е вътре?
– И това не знаем.
Патрик усети как пулсът му се ускорява. Като полицай най-много мразеше да се намира в такова положение. Разполагаха с твърде малко информация, за да преценят каква е ситуацията, а именно в такива случаи можеше да стане наистина опасно.
– Няма ли да повикаме подкрепление? – попита Мелберг, който още беше вътре в колата.
– Не, не мисля, че имаме време за това. Трябва да отидем и да звъннем.
Мелберг като че ли се канеше да възрази, но Патрик го изпревари.
– Бертил, ти можеш да останеш тук и да браниш позицията. Аз и Мартин ще се заемем с къщата.
Патрик погледна Мартин, който кимна мълчаливо и извади служебното си оръжие от кобура.
– Минах покрай управлението и го взех. Реших, че може да ми потрябва.
– Добре си направил.
Патрик последва примера му и двамата тръгнаха предпазливо към вратата. Щом стигнаха, Патрик натисна звънеца и отвътре прозвуча силен звън. Почти веднага някой извика:
– Влезте, отворено е.
Патрик и Мартин се спогледаха учудено. После влязоха. Като видяха групичката, събрана във всекидневната, изненадата им нарасна още повече. Там седяха Леон, Севастиан, Юсеф и Йон, както и един мъж с посивяла коса. Патрик реши, че последният трябва да е Пърси фон Барн. Той държеше пистолет, а погледът му шареше наоколо.
– Какво става тук? – попита Патрик, без да вдига служебното си оръжие.
С периферното си зрение видя, че Мартин също държи пистолета до тялото си.
– Питай Пърси – каза Севастиан.
– Леон ни събра, за да сложи край – каза Пърси с разтреперан глас. – Реших да приема думите му буквално.
Севастиан се размърда леко на дивана. Пърси се сепна и насочи оръжието към него.
– Успокой се, по дяволите.
Севастиан вдигна ръце отбранително.
– Да сложи край на какво? – попита Патрик.
– На всичко. На станалото. Това, което не биваше да се случва. Това, което направихме – каза Пърси и свали пистолета.
– Какво сте направили?
Никой не отговори и Патрик реши да ги улесни.
– По време на разпитите сте казали, че сте били за риба. Скумрия не се лови по Великден.
Настана мълчание. Накрая Севастиан изсумтя:
– Ама че глупава грешка, типично за градски чеда.
– Тогава нямаше възражения – каза Леон.
Изглеждаше почти развеселен.
Севастиан сви рамене.
– Защо баща ти е пращал пари на Ева през цялото ѝ детство? – попита Патрик, поглеждайки Леон. – На него ли се обадихте онази Велика събота? Богат и влиятелен мъж с много връзки. Той ли ви помогна, след като убихте семейството? Какво се случи? Може би Рюне е отишъл твърде далеч, а после сте били принудени да убиете и останалите, за да няма свидетели?
Сам чуваше колко разпалено звучи, но едва се сдържаше да не ги разтърси, за да ги накара да говорят.
– Сега доволен ли си, Леон? – каза Пърси подигравателно. – Ето ти шанс да свалиш картите.
Йон скочи от дивана.
– Това е лудост и не възнамерявам да участвам. Тръгвам си.
Той направи крачка напред, но Пърси се прицели вдясно от него и натисна спусъка.
– Какво правиш? – изкрещя Йон и отново седна.
Патрик и Мартин насочиха оръжията си към Пърси, но бързо ги свалиха, тъй като той продължи да се цели в Йон. Беше твърде рисковано.
– Следващия път няма да стрелям встрани. Поне едно нещо от бащиното наследство не може да ми бъде отнето. Най-накрая уроците по стрелба, на които ме караше да ходя, се отплащат. Ако реша, мога да отнеса готиния ти перчем.
Пърси наклони глава настрани и погледна Йон, който беше пребледнял. Едва сега Патрик се сети, че гьотеборгската полиция е търсила Йон в дома му и най-вероятно не знае, че той е тук.
– Спокойно, Пърси – каза Мартин бавно. – Не искаме някой да пострада. Никой няма да ходи никъде, преди да разберем какво става тук.
– Заради Анели ли беше всичко?
Патрик отново се обърна към Леон. Защо се колебаеше, ако така и така е решил да разкрие какво всъщност се е случило през 1974-а? Да не беше размислил?
– Смятаме, че е взела паспорта си и е заминала за чужбина след убийствата. Семейството ѝ е било убито, нали?
Севастиан се разсмя.
– Какво е толкова смешно? – попита Мартин.
– Нищо. Абсолютно нищо.
– Баща ти ли ѝ помогна да изчезне? С Анели сте били двойка и всичко се е объркало, когато Рюне ви е хванал? Как убеди останалите да ти помогнат и да си мълчат през всичките тези години?
Патрик направи жест с ръка към групичката мъже. В ума му изникнаха снимките, правени след изчезването. Представи си предизвикателните изражения на момчетата, както и авторитета, който излъчваше Леон. Въпреки посивелите кичури и състарените лица, петимата не се бяха променили много. И ето че отново бяха заедно.