– Какво означава това? – попита тя, клатейки бавно глава.
Двете се взираха в снимките, макар да им се искаше да извърнат поглед. Осъзнаваха, че пред тях е обяснението на случилото се през онази Велика събота.
Мортен изглеждаше все по-зле. Клепачите му натежаваха, главата му клюмаше апатично и Ерика видя, че той е на път да заспи. Но дори не смееше да погледне към Йоста. Мортен продължаваше да стиска здраво револвера и би било твърде опасно да правят резки движения.
Накрая очите му се затвориха напълно. Ерика бавно завъртя глава към Йоста и долепи пръст до устните си. Той кимна. Ерика погледна въпросително към вратата зад Мортен, но Йоста поклати глава. Не, тя също не мислеше, че би се получило. Ако Мортен се събудеше, докато се промъкваха навън, съществуваше голям риск да почне да стреля по тях.
Ерика се замисли. Трябваше да извикат помощ. Отново погледна към Йоста, сви ръка като телефонна слушалка и я доближи до ухото си. Йоста веднага я разбра и започна да рови в джобовете си, но скоро я погледна отчаяно. Не носеше мобилния си телефон. Ерика се огледа. Чантата на Ана се намираше малко встрани и тя започна бавно да се приплъзва към нея. Мортен се стресна на сън и тя спря насред движението, но той продължи да спи, отпуснал тежко глава на гърдите си. След малко Ерика успя да докосне чантата с върховете на пръстите си. Плъзна се още няколко сантиметра и този път хвана дръжката. Затаи дъх, вдигна чантата и я дръпна до себе си, без да издаде и звук. Започна внимателно да претърсва съдържанието ѝ. Усещаше как Йоста я наблюдава. В следващия миг той потисна внезапен пристъп на кашлица и Ерика се обърна към него, свъсила вежди. Мортен не биваше да се събужда.
Най-накрая ръката ѝ напипа телефона на Ана. Ерика се увери, че е в безшумен режим, но изведнъж осъзна, че не знае четирицифрения код. Оставаше ѝ единствено да налучка. Пробва с рождената дата на Ана. На дисплея светна съобщението „Грешен код“ и тя изруга наум. Ана може би дори не беше променила фабричния код, с който бе дошъл телефонът. Замисли се за миг и пробва с рождения ден на Адриан. „Грешен код“. Осени я мисъл. Имаше и друга важна дата в живота на Ана: съдбоносният ден, когато Лукас умря. Ерика въведе четирите цифри и в следващия момент зелена светлина я приветства в прекрасния свят на мобилните телефони.
Тя погледна Йоста, който въздъхна облекчено. Сега трябваше да действа бързо. Мортен можеше да се събуди всеки момент. За щастие, двете с Ана имаха еднакви телефони и Ерика веднага се ориентира в менюто. Започна да пише съобщение – сбито, но все пак достатъчно информативно, че Патрик да осъзнае сериозността на положението. Мортен се размърда неспокойно. Ерика тъкмо щеше да прати съобщението, но се спря и бързо добави още няколко получателя. Дори Патрик да не го видеше веднага, някой друг все щеше да реагира. Натисна „Изпрати“ и върна чантата на предишното ѝ място. Скри телефона под дясното си бедро, така че хем да ѝ е под ръка, хем да не се вижда, в случай че Мортен се събуди. Сега оставаше да чакат.
Шел се облегна на колата и се загледа в посоката, в която се бе отправила една от полицейските коли. Акцията беше претърпяла неуспех. На задната седалка седеше единствено съпругата на Йон Холм.
– Къде, по дяволите, е Йон?
Вътре в къщата, както и около нея, все още кипеше активност. Всеки милиметър от имота щеше да бъде претърсен, а фотографът на „Експресен“ имаше тежката задача да заснеме всичко. Не можеше да се приближи твърде много до къщата, но предвид обективите, с които разполагаше, това не го притесняваше особено.
– Възможно ли е да е напуснал страната? – попита Свен Никласон.
Използвайки колата на Шел като офис, той вече беше нахвърлял черновата на статията си и я беше изпратил на редакцията.
Шел знаеше, че трябва да прояви същото журналистическо настървение и вече да е на път към редакцията на „Бохусленинген“, където безспорно щяха да го посрещнат като героя на деня. Когато се обади и докладва за днешните събития, главният редактор така се зарадва, че почти спука тъпанчето на Шел. Но той не искаше да се връща, преди да е разбрал къде се намира Йон.
– Не, не мисля, че би заминал без жена си. Лив въобще не изглеждаше подготвена за пристигането на полицията, а ако тя не е знаела, значи и Йон не е знаел. Говори се, че двамата са много сплотен отбор.
– Но в такава малка общност слуховете се разпространяват по-бързо от вятъра, така че дори още да не е избягал, има риск да го направи сега.