Сестричката му го прегърна. Той я вдигна и тя веднага долепи лицето си до неговото.
Инез спря да сгъва и се загледа в тях. Жегна я ревност и това я изненада. Ева никога не я гледаше с такава безусловна любов. Вместо това в погледа ѝ винаги имаше смесица от тъга и копнеж.
– Да отидем ли да погледаме птиците? – предложи Юхан, докато търкаше носа си в този на Ева, карайки я да се смее силно. – Може ли да излезем навън?
Инез кимна. Доверяваше се на Юхан и знаеше, че той никога не би позволил нещо да се случи на Ева.
– Разбира се, няма проблеми.
Тя се наведе и продължи да сгъва прането. Ева не спираше да се смее и да издава радостни звуци, докато двамата се отдалечаваха. След малко гласовете им се изгубиха в далечината. Тишината отекна между стените и Инез клекна на пода с глава между коленете си. Къщата я държеше в толкова здрава хватка, че ѝ беше трудно да диша. Чувството, че се намира в капан, се засилваше с всеки изминал ден. Виждаше, че са се запътили към пропаст, но не можеше да стори нищо, абсолютно нищо, за да предотврати катастрофата.
Първоначално Патрик реши да не обръща внимание на изпиукването на телефона. Пърси изглеждаше така, сякаш всеки момент ще рухне психически, а предвид оръжието в ръката му, това можеше да доведе до фатални последици. В същото време всички бяха като хипнотизирани от гласа на Леон. Той разказваше за Вальо, за това как петимата са се сприятелили, за семейство Елвандер и за Рюне, и как всичко бавно, но сигурно започнало да се обърква. Ия през цялото време стоеше до него и галеше ръката му. След като бавно описа обстановката, Леон като че се поколеба. Патрик разбра, че приближава моментът от историята, който е сложил край на приятелството им.
Скоро щяха да разберат истината, но той се притесняваше за Ерика и не можа да не погледне телефона си. Съобщение от Ана. Бързо го отвори и прочете, при което ръката му се разтрепери неконтролируемо.
– Трябва веднага да отидем на Вальо! – изстреля той, прекъсвайки Леон.
– Какво се е случило? – попита Ия.
Мартин кимна.
– Да, успокой се и кажи какво става.
– Мисля, че Мортен е запалил пожара и е стрелял по Ева. А сега Йоста и Ерика са там с него. Ана и Ева са изчезнали, никой не ги е чувал от вчера и...
Патрик осъзна, че дърдори несвързано, и опита да се успокои. Ако искаше да помогне на Ерика, трябваше да запази хладнокръвие.
– Мортен е въоръжен, вероятно със същото оръжие, използвано онази Велика събота. Това говори ли ви нещо?
Мъжете се спогледаха. После Леон протегна ръката си напред. В нея държеше ключ.
– Явно е намерил убежището. Револверът беше там. Нали така, Севастиан?
– Да, не съм пипал нищо, откакто го заключихме. Не разбирам как е успял да влезе. Доколкото знам, това е единственият ключ.
– Това, че сте намерили само един, не означава, че няма други – каза Патрик и взе ключа. – Къде се намира убежището?
– В мазето. Има скрита врата. Невъзможно е да я откриеш, ако не знаеш за нея – каза Леон.
– Възможно ли е Ева да е там...?
Ия беше пребледняла.
– Разумно е да го предположим – каза Патрик и тръгна към вратата.
Мартин посочи към Пърси.
– А какво да правим с него?
Патрик се обърна, насочи се право към Пърси и дръпна пистолета от ръката му, преди той да успее да реагира.
– Край с глупостите. После ще довършим разговора – каза той и погледна към Мартин. – Ти ще повикаш подкрепления, докато пътуваме към пристанището. Аз ще се обадя на бреговата охрана. Кой ще дойде с нас да ни покаже скритата врата?
– Аз – каза Юсеф и се изправи.
– И аз ще дойда – каза Ия.
– Юсеф е достатъчен.
Ия поклати глава.
– Ще дойда и не можете да ме разубедите.
– Добре, хайде.
Патрик им махна да го последват. Щом излезе, за малко да се блъсне в Мелберг.
– Йон Холм вътре ли е?
Патрик кимна.
– Да, но трябва да отидем на Вальо. Ерика и Йоста имат проблеми там.
– Така ли? – попита Мелберг слисан. – Но аз тъкмо говорих с Шел и Свен. Йон очевидно е издирван. Момчетата от Гьотеборг още не знаят, че той е тук, така че си мислех...
– Добре, погрижи се – каза Патрик.
– Къде отивате? – попита Шел Рингхголм, който се приближи към тях заедно с рус мъж, който им изглеждаше бегло познат.
– Полицейска работа. Ако търсите Йон Холм, той е вътре. Мелберг е на вашите услуги.
Патрик продължи забързано към колата. Мартин го следваше плътно, но Юсеф и Ия поизостанаха малко и Патрик отвори задната врата нетърпеливо, за да ги пусне да влязат. Беше против всички правила да води цивилни лица на потенциално опасно място, но имаха нужда от помощта им.